ГЕРОИЧНИТЕ ПОДВИЗИ НА ПЪРВИЯ РОМСКИ ДЕПУТАТ

Чудни подвизи е описал в автобиографиите си Шакир Пашов – първият ромски депутат в България.
Ако се вярва на житиеописанията му, той не само е избиран като народен представител в парламента и по царско, и по комунистическо време, но и в двата случая след това е бил интерниран, и то на едно и също място. Факт е обаче, че без да проявява излишна скромност, благодарение на своята адаптивност дългогодишният лидер на малцинството успявал да оцелява в превратните периоди през ХХ век у нас.
Според официалните данни Шакир Махмудов Пашов е роден на 20.Х.1898 г. в днешния софийски квартал Горна баня. Завършил е училище за жп работници. Участва в политическите борби като привърженик на БКП, а по-късно за кратко е емигрант в Турция. През 1931 г. създава циганска организация в София, която издава вестник „Тербие“ (Възпитание), забранен след преврата на „Звено“ през 1934 г.

Шакир Пашов (вдясно) води ромска група на манифестация

Истински бум създава Пашов около себе си непосредствено след 9 септември 1944 г. Разказва спомени, от които излиза, че е бил изключително заслужил към работническото движение
в България. В една от саморъчно написаните му автобиографии твърди следното:
„… През 1923 г. в изборите за народни представители е кандидат и другаря Георги Димитров, който посети урните на III районна избирателна секция в училището „Васил Левски“ на ул. „Димитър Петков“ и за миг опозиционната шайка се хвърли върху него с юмруци, но нашата партийна група, която бе там като агитатори, веднага се нахвърли и отървахме от ръцете им др. Димитров, като дойдоха и други другари. Изпратихме ги до трамвая и той ми каза: „Шакир, един ден като дойдем на власт, ти ще бъдеш най-голям човек, а пък на мен от гарата до двореца ще постелят килим и ето дойде славната дата 9.IХ.1944 г., и се сбъдна, аз станах народен представител във Великото народно събрание, закърмен с идеите на партията, защото целият ми живот премина в борба за тържествуването на марксическите идеи в антифашистката ми дейност от 1919 година и до днес председател съм на 18 ОФ организация II секция в жк „Дружба“ гара Искър кв.Васил Левски, V район.“

Пак там Шакир Пашов се пише стар комунист. Още през 1918 г., само година след Октомврийската революция в Русия, той станал член на Българската работническа партия (тесни социалисти)
На едно събрание в театър „Ренесанс“ заедно с основаната от него партийна група били решили да отделят „една скромна сума“ за дома на партията на „Лъвов мост“, който после бил опожарен от буржоазната власт. Като делегат пък бил взел участие и в конгреса на партията, провел се през 1922 г. в същия театър, на който присъствали и известни международни дейци като Клара Цеткин, свидетелства Пашов. Ако се вярва на спомените, следват дълги години на преследвания:
„През 1923 г. бях потърсен от агенти на полицията, но аз реших да избягам в Кюстендил, където се включих в строежа на Популярната банка като арматурист железар, а бях оставил жена и три деца без никакви средства. “
След потушаването на Септемврийското въстание и завършването на строителството на банката се върнал в София, разказва Шакир. Там се отдал отново на „нелегална работа“.

Веднага се свързал с Вълчо Иванов и „възстановил“ партийната група.
„За заслугите и борбата ми през 1924 г. в образувания единен фронт между земеделци и комунисти Вълчо Иванов постави моята кандидатура в изборите за народни представители и аз бях избран за такъв от БРП. На 15 април 1925 г. за атентата в „Св. Неделя“ бях отново арестуван в участъка, после и в 6-и полк, после в дирекцията на полицията и училище „Фотинов“, където престоях цели три месеца. Поради непрекъснатото ми преследване и обиски вкъщи аз реших да емигрирам в Турция, за което взех разрешение и от другарите…“
Към актива си той е добавил и присъствие на траурната церемония по погребението на Димитър Благоев.
Приносът му не остава незабелязан. Още повече, че по собствените му разкази още на 10 септември 1944 г. той сам отива във временния щаб на БКП на ул. „Врабча“ в София и предлага услугите си на новата власт. Така под ръководството на Шакир Пашов на 6.III.1945 г. е създадена „Общоциганска организация за борба срещу фашизма и расизма и за културното издигане на циганското малцинство в България“.

Пашов (легнал в средата) е създал и футболния отбор на ромите

Скоро след идването на власт на ОФ правителството Шакир Пашов е назначен и за председател на циганското малцинство към новосъздадената организация на дружествата на малцинствата. При това никой не може да отрече, че той веднага развива много активна дейност. По съветски образец и с негова инициатива у нас се създава цигански театър „Рома“, организатор е и на футболен отбор на малцинството, който от 1946 г. играе успешно в националната лига. Става основател и главен редактор и на вестник „Романо еси“ („Цигански глас“).
В духа на онази епоха почти всеки брой на вестника, чийто управител е той, излиза с негов портрет на първа страница. Най-често, освен уводната му статия, печатното издание публикува и някоя негова реч.

По време на мандата си Шакир Пашов гостува в различни части на страната

Такъв е случаят с девети брой на вестника от 14 януари 1948 г. До големия портрет на героя също има някои биографични бележки. В тях секретарят на циганското дружество Яшар Сотиров между другото пише с хвалебствен тон:

„Разбити циганите от Индийския император през 7-ия век след Христа се предвождали от селския водач Берко, а след двадесет века (?!) пръв след Берко като борец за демокрация, свобода и правдини Шакир Махмудов Пашов запалва искрата за пробуждане от летаргически сън на циганското малцинство в България.“

Но между най-куриозните броеве има и такива, в които Шакир сам е писал стихове … за себе си.

По този повод големият наш сатирик Радой Ралин е посветил на него и свое есе за тщеславието. В него за илюстрация по темата Радой цитира и едно уникално стихотворение, публикувано във вестник „Романо еси“, бр. 10 от 30.IV.1948 г.:

Вестник „Романо Еси“ с портрет на Пашов на първа страница

Привет, любимий другарю Шакир М. Пашов
Посвещава се на др.Шакир М. Пашов, председател на организацията на малцинствата
Не се срами, ти другарю,
днес са светли, съдбоносни дни,
виж как моят народ смел, радостен очаква
срещата на своя любим сънародник другаря Шакир М. Пашов.
Обърни се и виж кой те кара
със любов и със пищов,
и затуй поздрави го другаря
Шакир М. Пашов.
Жени, мъже, деца, всички заедно мечтаеха
да посрещнат час по-скоро,
своя защитник, запомни го,
обикни го, другаря Шакир М. Пашов.
Нима е било възможно
такова слънце да грей?
Трети Април като отпечатък в сърцето и джигера няма да избелей.
Камионът профуча със скъпия гост и викаха „Ура!“ и бащите, и майките, и децата.
Язовири и тунели
да строим при всеки зов
вдъхновени с сила, гордост
от Шакир М. Пашов.
Да живеят, да живеят Сталин, Тито, Димитров
и другаря Шакир Махмудов Пашов!
Автор: ШАКИР М. ПАШОВ

Представленията на циганския театър “Рома” се ползват с небивал успех

Подигравките на сатирика по адрес на ромския лидер не свършват с това. Той пише, че всички речи на Пашов, публикувани във вестника, са всъщност едно и също слово. Променя се единствено обръщението: „Драги сливенски цигани…“ или „Драги шуменски цигани…“, според това в кой град Пашов е организирал митинга. В сатирата се набляга и на факта, че след официалните церемонии, за да зарадват своя любим народен представител, местните роми се отдавали на пищни веселби с печени агнета и кючеци.

Изведнъж обаче на бляскавата кариера на Шакир Пашов е сложен край.
На 7.IV.1949 г. Централното ръководство на „Културно-просветната организация на циганското малцинство в България“ изключва Шакир Пашов от редовете си за „проявена противонародна дейност преди 9.IХ.1944 г. като сътрудник на полицията и проявената след тази дата разложителна дейност“, Шакир Пашов е изпратен на заточение.
Осмивайки циганския водач, Ралин твърди, че причината да изпадне впоследствие в немилост
е „кражба – банална, криминална“, но не уточнява каква. В същото време слухове от онези години пък са разпространявали версията, че Пашов заедно с други шефове на театър „Рома“, докато били на турне във Виена, разпродали и изпили целия реквизит, който бил закупен с държавни средства. В една от автобиографиите, самият Пашов разказва как лично другарят Георги Димитров го поканил, когато дошъл на власт и му отпуснал немалка сума за тази цел.
Реабилитиран е чак след 1956 г. Тогава работи в ръководството на Циганското народно читалище „Девети септември“ в София. През 1959 г. отново е интерниран за три години в Добруджа и отново реабилитиран през 60-те години. През 1976 г. от ЦК дори му е издадена членска книжка за Съюза на активните борци против фашизма и капитализма.

Независимо от тези превратности на съдбата за мнозина Шакир Пашов е бил многостранна личност – общественик, политик, поет, написал е непубликувана „История на циганите“, както и пиесата „Бялата циганка“.
„Уважавам Радой Ралин като смел и даровит автор, който в годините на тотална липса на свобода на словото не се боеше да казва истината, но не съм съгласна с оценката му за Шакир Пашов – казва пред „168 часа“ Лиляна Ковачева, която е автор на биография на ромския лидер. – Дълги години той е бил единственият представител от ромското население у нас със средно образование. Бил е обаятелна личност, винаги добре облечен, а комичните моменти са породени по-скоро от необходимостта да се нагажда към промените и нелеките политически условия у нас. Затова, независимо от някои залитания, като обществен деятел Пашов има много големи заслуги за издигането на ромската общност у нас. На практика той твърдо е отстоявал интересите й.“
Ковачева хвърля светлина и върху някои факти от биографията на ромския лидер. Между тях и евентуалната причина за репресиите срещу него.

„Интересното е, че заради дейността си той е интерниран и преди 9 септември, и след това.
По ирония на съдбата и двата пъти на едно и също място – село Рогозина, Добричко. Когато изпада в немилост по комунистическо време, също е интерниран и в гр. Белене, но не е бил затворен в лагера, както пише в някои други негови биографии. Той почина отдавна, през 1981 г., но съм разговаряла с негови роднини и потомци. От тях знам, че в края на живота си е бил доста разочарован от своите братя по етнос. Доколкото съм запозната, именно хора от неговите среди са го натопили навремето. Така някой от приближените му е казал в милицията, че  Пашов все още пазел портрет на царя в дома си. И действително, след направения обиск на тавана в къщата му била открита снимка на цар Борис III“, разкрива изследователката.
Според нея той дори не е бил народен представител, а само общински съветник в София.

Въпреки това „168 часа“ откри документ, който доказва, че е имал запазено място и в парламента. В Държавния архив се съхранява протокол от заседание на Политбюро от 28 февруари 1947 г. Той е подписан лично от Вълко Червенков, Антон Югов, Георги Чанков, Димитър Терпешев, Цола Драгойчева и останалите членове на върховния орган на БКП, а в точка втора е записано:
„Др. Димитър Ганев си подава оставката като депутат. Да се предложи на следващите в листата след него другари Григор Врабченски и Христина Брадинска да се откажат, за да влезе във Великото народно събрание др. Шекир Пашев (циганин).“
Към решението е прикрепено и „Сведение от другаря Шакир Махмудов Пашов“, в което ромският водач отново подробно припомня заслугите си към БКП. Вероятно за да хванат по-голям декиш, наред с някои от вече известните му невероятни приключения, тук той е добавил и нови детайли, които не се срещат в предишните му биографии:
„Взех живо участие през 1920 г. в стачката на железничарите и аз бех стачник, като през това време бех арестуван и откаран в казармите и там ме облекоха като военен железничар. След като пропадна стачката, се уволних и започнах работа при баща си.“
Към останалите препоръки на бъдещия народен представител има и някои не много ласкателни. В приложената атестация от някой си „др. Янко Петков“ например пише:
„Лицето Шекир Пашев познавам от 1931 г. Доколкото имах възможност тогава да преценя неговата дейност, бях научил за него следното: същият е бил член на БКП (т.с.) в Ючбунарската организация с Вълчо Иванов – тогавашен секретар на секция. По-късно е бил арестуван на два пъти. Първия път през септемврийските събития, втория път във връзка с атентата в „Св. Неделя“. След това у него е настъпила известна уплаха, вследствие на което се е огънал и е преустановил членството си.
През 1931 г. бях натоварен от О.К. на Работническата партия да вляза във връзка с представител от циганското малцинство, за да бъдат привлечени със свой кандидат за общинските избори. Аз влязох във връзка с него. В началото той обеща да сътрудничи, но впоследствие се уплаши и не даде никаква работа.“

Източник: 168chasa.bg

МОЯТА ЕВРОПА

Есе, с което кандидатствах в конкурс преди 5 години ...

Моята Европа е моето бъдеще, моето бъдеще са любимите ми хора, с които всеки ден опознаваме това бъдеще и се стремим да го направим по-добро за нас и новите поколения.

Звучи ми някак странно, когато чуя, че някой се срамува от себе си или от своя произход. Замислям се над това, дали факта, че съм представител на ромския етнос за мен е положително или напротив. Когато върна лентата назад и си спомня за това колко дълъг път извървяхме, за да постигнем успехите, които са факти днес, усещам удовлетворение. Всичко си е струвало!

Ромската общност винаги е била и ще продължава да бъде част от Европейската модерна организация. Тя винаги е внасяла колорит и възхищение у различните народи, проповядвала е мир и веселие. Чрез богатия си фолклор ромите винаги успяват да докоснат всяко едно сърце, независимо от какъв произход е и какъв език говори.

В началото на 21 век Европейският съюз отваря своите граници за всички нас и ни приема такива, каквито сме. Всички ние трябва да осъзнаем, че Европа е нашият нов дом, за който трябва да се грижим и опазваме и който постоянно да модернизираме.

Всеки ден имаме възможност да откриваме нови възможности за лична реализация и когато попаднем на точната, трябва да съумеем да се възползваме максимално от нея. Чрез различните институции на Европейския съюз имаме тази възможност – да се научим да живеем и работим в нашата нова Европа.  

Вярвам, че всеки млад човек като мен има желание да опознае живота на своите връстници от различните държави. Обмяната на опит би помогнала на всички нас да осъзнаем своите предимства и недостатъци и да продължим своето развитие в положителна насока. Всички ние имаме потенциал, който чака да бъде реализиран, който ще ни даде възможност да изградим успешна кариера, която от своя страна ще ни осигури обществено признание.

  В света на бизнеса всичко се променя с голяма скорост и конкуренцията е жестока, затова е нужно да има постоянен процес на усвояване на нови знания, умения и идеи.

Всички ние трябва да престанем да се разделяме по етнически или религиозни черти. Целта на човечеството трябва да бъде един народ за единна Европа. Точно по този начин бихме могли да усвоим нови идеи и похвати, които да ни помогнат по пътя на изграждане на нашата Европа. 

УМИШЛЕНО ЛИ ВОДНИЯТ ЦИКЪЛ ПОДМИНАВА КВАРТАЛ В ЦЕНТРАЛНАТА ЧАСТ НА ГРАД МОНТАНА?

Този въпрос си задават хилядите жители на квартал „Огоста” в Монтана, когато минават по разкопаните, или вече подновени улици на града, по които тече усилено ремонта по водния цикъл.

И може би тук някой ще каже, да, но там живеят роми, които не си плащат сметките за вода, ток и т.н. Да, ама не! Освен, че в квартала живеят български граждани от ромския етнос, които си плащат редовно всички битови сметки, тук живеят и такива, които не спадат към етническите малцинства. Съотношението е 50 на 50, ако въобще това е проблем за някого от властимащите, които решават къде да се подменят тръби и да се ремонтират улици.

На фона на целия абсурд на водния цикъл и на фона на хвалбите, които ръсят от община Монтана сами за себе си, няколко хиляди български граждани, които живеят в централната градска част на областен център, газят в кал всяка сутрин, отводняват ежедневно дворове и мазета, поради стария и неподменен с години водопровод в квартала и поради това, че нито кмет, нито ВиК отговарят на многобройните жалби и молби за съдействие по проблема.

Наводненията, които се случват постоянно в цялата страна, причинени от силни валежи и прелели реки и язовири, тук са ежедневие, дори и без наличието на природни бедствия и проблем с водните обекти. Какво ли би могло да се случи, ако наистина природата ни изпрати по-силен дъжд или друго бедствие? Тогава кои ще бъдат виновни и пак ли ще слушаме как всеки обвинява другия в бездействие?

Нелепо е от общината да казват, че 2015 ще бъде годината на обещанията, след като от много години не са спазили едно единствено обещание на същите тези хора, които се търсят основно преди избори, за да подкрепят един или друг кандидат за кмет или народен представител.

А може би от общината имат други планове за този квартал и може би поради това с години не се подобрява инфраструктурата в него, за да може в един удобен момент да се подиграят за пореден път с тези хиляди граждани, както го правят задкулисно толкова дълго време.

Не ни остава нищо друго, освен удобно да си мълчим за случващото се в най-бедния европейски регион и да чакаме и да се молим, да не се случи най-лошото, защото тогава, както винаги, виновни няма.