tag:blogger.com,1999:blog-88668108674963624912024-02-19T09:00:36.026+02:00ОРЛИН ОРЛИНОВ... with HopeAnonymoushttp://www.blogger.com/profile/12680655178454276528noreply@blogger.comBlogger5125tag:blogger.com,1999:blog-8866810867496362491.post-82915145938522096772015-09-04T14:38:00.003+03:002015-09-04T14:38:41.783+03:00Страшно! Грозно! Нечовешко! Кои сме ние?<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjwYtgz_crVpT5o1B_iM6RfMjr-LBzTE3JTlzxRRxCs5cOmnDV-IQa4DI9u-iTnCtfctbhgOXcMglJqkMuWbwOkh9IV_hIo7DT5yfFamAxyLarVAtTU1a-VX03ZIAyt8JCu7cYNT5Vv_S4/s1600/bezhanci+-+dete.jpg" imageanchor="1" style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="121" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjwYtgz_crVpT5o1B_iM6RfMjr-LBzTE3JTlzxRRxCs5cOmnDV-IQa4DI9u-iTnCtfctbhgOXcMglJqkMuWbwOkh9IV_hIo7DT5yfFamAxyLarVAtTU1a-VX03ZIAyt8JCu7cYNT5Vv_S4/s200/bezhanci+-+dete.jpg" width="200" /></a><span style="font-family: 'Times New Roman', serif; font-size: 12pt; line-height: 115%; text-align: justify;">При вида на
тригодишното момченце, изхвърлено от морето край бреговете на Турция може само
да замълчим, да заплаче и да се питаме това ли е Европа. Моята Европа, в която
са решили да търсят спасение семейството на това невинно дете.</span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify;">
<span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 115%;"><br /></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify;">
<span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 115%;">Това ли е Европа, която
се страхува от тригодишни деца, които са напуснали своята родина, за да търсят
спасение от жестоките убийства? <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify;">
<span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 115%;"><br /></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify;">
<span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 115%;">Да, тук ние не убиваме
хора, заради тяхната вяра, етнос или социален статус. Ние убихме това невинно
създание по интелигентен начин, защото се страхуваме от него, защото не го
познаваме. И това ни оправдава. Ние можем да станем убийци на непознатото и да
спим спокойно. Ние можем с лека ръка да кажем, че хората от „третия свят” са
може би трето качество и не са достойни да живеят сред нас. <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify;">
<span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 115%;"><br /></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify;">
<span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 115%;">А какви сме ние? Как
може да допуснем подобно нещо да се случва днес? Как можем все още с гордост да
се наричаме европейци и да мислим, че сме богоизбрани да живеем спокойно и
мирно по нашите родни места.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify;">
<span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 115%;"><br /></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify;">
<span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 115%;">Ние сме убийци и трябва
да молим за прошка. Трябва да се замислим по какъв начин с действията си
възпитаваме нашите деца и трябва да се опитаме никога повече да не допускаме
подобно нещо да се случва. Да се опитаме да спасим повече хора и да им помогнем
в случай на нужда, защото в това се крие човещината на един народ. Народ без
граници, за какъвто се смята населението на моята Европа.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify;">
<span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 115%;"><br /></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify;">
<span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 115%;">Съболезнования на
всички бежанци, които са изгубили част от семействата си по този нелеп начин.
Те не са го заслужили, както и никое човешко същество не заслужава подобна
участ. <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify;">
<span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 115%;"><br /></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify;">
<span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 115%;">Бог да ни пази … ако прецени, че така трябва!<o:p></o:p></span></div>
<br />Anonymoushttp://www.blogger.com/profile/12680655178454276528noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8866810867496362491.post-71534459798090187982015-05-14T10:47:00.002+03:002015-05-14T10:47:55.387+03:00<h2 style="background-color: white; color: #333333; margin: 30px 0px 0px;">
<span style="font-family: Verdana, sans-serif; font-size: small;">ОБРАЗЪТ НА РОМИТЕ В ШЕСТ ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ</span></h2>
<div>
<b><i><span style="font-family: Verdana, sans-serif; font-size: xx-small;">проф. Илона Томова, БАН</span></i></b></div>
<div>
<span style="font-family: Trebuchet MS, sans-serif;"><b><i><br /></i></b></span></div>
<div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
През ноември 2013 г. стартира проект на сдружение „ИНТЕГРО“ за мониторинг на електронните медии за реч на омразата. Той включва три основни компонента: теоретична и практическа подготовка на млади роми (студенти и висшисти) за мониторинг на медийни продукти за реч на омраза; мониторинг на предаванията за ромите в десет новинарски емисии на шест от най-гледаните телевизии в страната; сезиране на Комисията за защита от дискриминация и Съвета за електронни медии за констатирани случаи на реч на омразата в телевизионни предавания.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
<span id="more-8093"></span></div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
В първия етап на обучителния модул участваха над 20 ромски и български студенти и висшисти. От тях бе сформиран екип от 15 ромски активисти, които да следят телевизионните предавания за ромите в новинарските емисии на шест телевизии в продължение на шест месеца – от 01.01.2014 до 30.06.2014 г., като междувременно продължават обучението си за мониторинг на електронни медии в курс, ръководен от проф. Илона Томова. Екипът бе инструктиран да наблюдава и записва всички предавания в сутрешните и вечерните новинарски блокове, в които изрично се споменава „ром“ и производните му, „циганин“ и производните му, „мургави“, „братовчеди“, „някои наши сънародници“ и други евфемизми, които еднозначно се асоциират от зрителите като „роми“. Освен това наблюдавахме предавания, в които не се споменава изрично етническата принадлежност на главните герои на репортажите, но визуалният материал подсказва, че става дума за роми (емблематични кадри от ромска махала; кадри с хора, които антропологично изглеждат като роми или се асоциират с роми, публично известни лица, за които „се знае“, че са роми). Включихме и предавания/коментари/новини за важни социални проблеми (безработица, проблеми на образованието, здравеопазването, сигурността, жилищните условия, демографски проблеми, изборите и т.н.) при които водещият недвусмислено намеква или гости на предаването заявяват, че предимно ромите създават коментираните проблеми.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Всяко предаване бе оценявано от наблюдаващите го двама ромски младежи по серия индикатори. Наблюдавахме кои са основните теми, свързани с предавания за ромите; какъв е социалният контекст, в който те са поставени; какви са основните социални роли, които изпълняват ромите в новинарските предавания; какви са основните обяснителни схеми на поведението им; кой ги представя; каква е оценката за поведението на ромите в излъчения репортаж. Специално внимание отделяхме на стереотипното и предубеденото представяне на ромите: дали журналистите, експертите или интервюираните лица открито изразяват стереотипи и предразсъдъци за ромите; дали е налице нарочно, но ненатрапчиво активизиране на негативни нагласи или когнитивни структури за ромите, складирани в паметта („прайминг“); дали информацията за тях е представена в контекст, който отключва (и засилва) негативни стереотипи и предубеждения („фрейминг“, „рамкиране“); дали журналистите използват, насърчават или не реагират на реч на омраза. Опитахме се да следим за професионализма и професионалната етика на журналистите при представяне на новини/репортажи/материали за ромите.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
В началото на наблюдението целият екип се събира на два пъти за по три дена, в които групово се анализираха предавания на шестте телевизии с цел уеднаквяване на критериите и развиване на уменията за медиен мониторинг у младежите. След това ръководителят на екипа и ромска студентка по журналистика от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ изгледаха отново всички свалени предавания и им направиха втора оценка. Така всяко предаване, включено в мониторинга, бе оценено от поне четирима души, което направи възможно да се провери дали има разминаване между оценките на активистите роми и на „обективния наблюдател“ (с цялата условност на термина „обективен“). В хода на анализа коментираменай-съществените разминавания при двете оценки.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Настоящият текст представя основни резултати от мониторинга на шестте електронни медии: националната телевизия БНТ, двете най-гледани частни телевизии bTV и NOVA, три частни телевизии на политически партии: две на националистическите партии Атака и Национален фронт за защита на България АЛФАTV и СКАТ, както и TV7, собственост на един от финансовите и медийни босове в страната с мощно влияние върху политическите процеси –Делян Пеевски, който през януари 2014 г.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
заедно с партньора си – банкерът Цветан Василев осигури финансирането на политическата активност и собственото телевизионно време на един от водещите журналисти и изпълнителен директор на трите им телевизии (TV7, News7 и Super7) – Николай Бареков.Барековстана лидер на новосъздадената през 2014 г. партия България без цензура, а след изборите за Европейски парламент през май 2014 г. замина за Брюксел и стана член на Изпълнителното бюро на групата на Европейските консерватори и реформисти в ЕП. Интересът към предаванията на TV7 бе предизвикан и от желанието да проследим как една телевизия и водещна популистка програма, който ще се опитва да привлече част от симпатизантите на Атака и част от разочарованите от БСП избиратели с консервативни етноцентристки възгледи, ще се справят с предизвикателството да не отблъснат напълно ромите, тъй като се предполагаше, че в месеците непосредствено преди изборите Н. Бареков и активисти на неговата партия ще се опитат да купят и ромски гласове .</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
При четири от телевизиите следяхме по две новинарски емисии в делничните дни –сутрешен и вечерен новинарски блок: „Денят започва“ и „По света и у нас“ на БНТ, „Тази сутрин“ и „Централна емисия Новини“ на bTV,„Здравей България“и „Новини“наNOVA,„Добро утро, България“ и „Централна емисия Новини“ на TV7. Телевизии СКАТ и АЛФА TVнямат обособен сутрешен новинарски блок, а предаванията и посланията им са еднотипни , затова следяхме по една новинарскаемисия от тези две телевизиис обща продължителност около 2.5-3 ч.: „Държавата днес“ на АЛФА TV и вечерните „Новини“ на СКАТ.Анализът на трите партийни телевизии се оказа особено значим, като вземем предвид това, че междувременно и трите партии –Национален фронт за защита на България като част от коалицията Патриотичен фронт, Атака и България без цензура – успяха да преминат бариерата от 4% и да получат място в 43-то Народно Събрание през есента на 2014 г.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Социетални промени и промени в ролята на електронните медии за формиране на масови представи, нагласи, знания, стереотипи и предразсъдъци за ромите</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
С падането на авторитарния режим на Тодор Живков в България се създаде реална възможност за промяна на модела на националната държава от етнически, утвърждаващ господството на най-голямата етническа общност и потиснатото/неравностойно положение на останалите (характерен за страните от Централна и Източна Европа) към политически или западноевропейски модел, организиращ принцип на който е равенството пред закона на всички граждани, независимо от етническата или религиозната им принадлежност. Това бе много повече от теоретична възможност.Ако тя се бе реализирала, вероятно социалният статус и медийният образ на ромите щяха да бъдат по-добри. За да си обясним какво се случина практика се налага известно отклонение от темата.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
При комунистическия режим, възприел манихейската етика на дуалистично представяне на света, който разделя хората и социалните групи на „добри” и „лоши”, всяко различие рискува да бъде нравствено заклеймено като „зло” и всяка малцинствена група – също. По времето, когато в Западна Европа и Съединените щати се осмисляха уроците от двете световни войни и факторите, довели до дехуманизиране и геноцид над милиони хора заради различието им, когато се променяха национални закони, международни споразумения, училищни програми, социални политики, за да не се повтори отново този апокалипсис, в България такъвдебат не се случи. Всички беди, свързани с национализма и етноцентризма бяха приписани на капиталистическия режим. Самоласкаехме се за изключителната толерантност на българския народ, без да си даваме сметка за това, че всъщност за огромни части от населението не може и да се говори за толерантност, а просто за безразличие и някаква търпимост към различието, при масовото убеждение, че институционално закрепеното неравенство между мнозинството и малцинствените групи е разбиращо се от само себе си – държавата е на българите; и справедливо – защото поправя минали несправедливости. За продължителен период от време етнически различните систематично се представяха като въплъщаващи различни „злини”, социални и културни недъзи. Една специфика на комунистическия режим в България бе индоктринирането на негативни репрезентации за малцинстватачрез използването на негативни характеристики за малцинствените общности в основни партийни документи, в речите на изтъкнати партийни и държавни лидери, в сводките на МВР и Държавна сигурност, които след това се пренасяха като клишета – винаги изразявани по един и същи начин – в медиите, в справочната литература, в масовите „просветни” мероприятия на политическата „учебна година” и на дейността на Отечествения фронт, профсъюзите, ДКМС и женските организации, за да стигнат до всеки един и да се запечатат в подсъзнанието му. Това клиширано облъчване на населението с негативни репрезентации за „различните“,разпалването на подозрения и страхове спрямо големите етнически и религиозни малцинства, както и включването на обикновените хора в смесените райони в репресиите срещу тях по време на асимилационните кампании, доведе до рязко нарастване на етнонационализма сред българите.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Комунистическият режим в България не прие налагания от Съветския съюз модел на федерално устройство на държавата ни, въпреки натиска и въпреки първоначалните податки, че ще е склонен на подобно решение, особено след оказания натиск стотици хиляди българи да бъдат записани като македонци. След смъртта на Сталин и идването на власт на Тодор Живков бе затвърден етнонационалистическият модел на „национализираща национална държава“ (Brubaker 1996, 2000). Комунистическата партия проведе редица политики, насочени към асимилациятана големите етнически и религиозни общности в страната. Те имаха общо съдържание, въпреки че се отличаваха в детайлите при всяка една от групите, подложени на асимилационен натиск. Първите действия бяха насочени към ограничаване на влиянието на религиозните институции и водачи чрез политически репресии от всякакъв вид и в различен мащаб, икономически натиск и агресивна атеистическа пропаганда. Втората стъпка по отношение на най-голямата малцинствена общност – българските турци – бе насочена към намаляване на абсолютния им брой и относително тегло чрез изселване: бяха подписани две изселнически спогодби с Република Турция, в резултат от което 155 000български турци напуснаха страната в периода 1948-1951 г. и още 113 000-130 000 – след изселническата спогодба от 1968 г. . След товабе конструирана„единна система на социалистическите празници и ритуали“, целяща унифицирането на цялата празнична система. Първоначално бяха наложени моделите за общи ритуали при празнуването на трудови иинициационнипразници (абитуриентски балове, тържествено изпращане на момчетата в казармата и др.), на атеистично по съдържание „даване на име“ на новородените, както и „социалистически сватбени ритуали“. По-късно бяха създадени и унифицирани погребални ритуали, което бе особено травмиращо, особено за вярващите хора от всички вероизповедания. За да се осъществи по-безболезнено този „културен инженеринг“ бе създадена нова интелигенция на отделните етнически групи и бе обучен и овластен партиен актив от представители на етническите и религиозните малцинства, верни на комунистическите идеи, които трябваше да работят за ускорени промени в бита и културата на малцинствените общности и приобщаването им към „социалистическата нация“. След време, след активна идеологическа работа на местно ниво се пристъпваше към смяна на имената – първо на част от циганите-мюсюлмани (1960-1962 г.) , после на българите мюсюлмани (1969-1973 г.), на „потомците на смесени бракове“ между турци и българи(1980-1984), на останалите роми-мюсюлмани (1981-1983 г.) и накрая на всички български турци (1984-1985 г.). Успоредно със смяната на имената, която по правило протичаше с груба принуда, а на места – с ексцесивно насилие, бе наложена забрана за носенето на традиционно облекло, за слушането на турска музика, за говоренето на турски език на публични места, за извършването на каквито и да било ритуали, свързани с мюсюлманската вяра (обрязване на момчетата, религиозни сватби, погребения, почитане на мъртвите, празнуване на религиозни празници). Всичко това ставаше в контекста на продължилото с години честване на 1300–годишнината от създаването на българската държава. То се съпровождаше от активно пренаписване на учебниците по история, с което се целеше вменяване на вина на съвременните български турци за насилието при завладяването на България от османските турци през 14-ти век и за потисничеството на българите по време на османското управление, както и вменяване на вина на българите и циганите мюсюлмани за това, че предците им са приели исляма в годините на османското управление .</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Медиите бяха включени с цялата мощ на тоталитарната пропаганда за разпалване на българския етноцентризъм във връзка с честванията на годишнината от създаването на първата българска държава. Контролирани от Комунистическата партия, те играеха важна роля при представянето на „различните“ като „опасни“ и/или „непълноценни“. Новъпреки предприетите огромни и мащабни мерки по асимилацията на големите етнически общности, те по правило се осъществяваха без особена медийна гласност по националните медии. Всеки път около всяка следваща стъпка се правеше опит да се създаде пълна медийна „спирала на мълчанието“ за характера и мащаба на асимилационните действия, които бяха представяни най-общо като „ентусиазирано приемане на българските имена и на единната обредна система“ от страна на асимилираните общности „по тяхна инициатива и настойчиви молби“.Но докато този модел сработи при циганите-мюсюлмани и до голяма степен – при българите мюсюлмани, прилагането му по отношение на турците срещна редица трудности. За да се осигури мълчанието и успеха на дезинформацията, комунистическата власт наложи ограничения за влизане в районите със смесено население, където бе извършено преименуването на българските турци през декември 1984 – март 1985 г.; започна активно да заглушава западните радиостанции, за да не достига до българските граждани нецензурирана информация за събитията; наложи наказания за слушането на „вражески радиостанции“ и всеобхватна цензура върху медийното представяне на събитията в страната. Паралелно с това тя разпространяваше слухове за диверсии, тероризъм, саботажи на стотици тайни организации на българските турци и мюсюлмани и разпалваше масови страхове от възможни конфликти с Република Турция, представяна като инспиратор на „исканията“ на нелегални групи за автономия, иредентизъм, сецесия на Източна България и присъединяването й към Република Турция. В условията на Студента война това бе възприемано от хората като заплаха за война, включително – за нова Световна война.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Етническите напрежения станаха обект на усилено медийно внимание и истерична пропагандна кампания през 1989 г., когато българските турци организираха серия от протестни акции срещу насилствената асимилационна политика. Това, което поразяваше дори привикналите с авторитарната медийна пропаганда бе лекотата, с която социалните проблеми в страната се “превръщаха” в етнически, това, което Госийо нарича „всепроникваща “етнизация” на публичния и на частния живот”. Понятието включва етнизирането на наративните и интерпретативните рамки, на възприятията и оценките, на мисленето и чувстването при всеки случай, в който социалните актори могат да бъдат видени като представители на различни етнически групи, а при описанията на “другите” се използват емоционални и крайно опростени стереотипи, демонизиращи съгражданите ни. Жертвите на асимилаторската политика бяха системно представяни от партийните лидери и медиите като отговорни за предприетата асимилационна политика заради системно увреждане на националните интереси, като „заплаха за националната сигурност“, „пета колона на Турция“, „диверсанти“, „терористи“, „религиозни фанатици“, с което се целеше да се оправдае асимилаторската политика и насилието по отношение на тях, да се обясни забавеното икономическо развитие с щетите от техните „диверсионни действия“, да се мобилизира мнозинството от населението около загубилата авторитет и доверие Комунистическа партия и лидера й Тодор Живков, представяни като „спасители“. Така и под влиянието на медийната пропагандаетнонационализмът на голяма част от българите се засили неимоверно, а скептично настроените към интерпретацията на събитията, налагани от комунистическите лидери и журналистите, бяха объркани, уплашени и неспособни за организирани действия срещу насилническата асимилационна политика по отношение на съгражданите им.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Потресът от удавените в кръв протести на българските турци през май 1989 г., и от последвалото ги прокуждане на близо 370 000 души само за три месеца,доведе до пълен срив на доверието в Комунистическата партия за огромен брой български граждани. Нравственото негодувание срещу насилието на режима и ограничаването на основни свободи и права за всички, наред с разочарованието от икономическия застой и политическата неспособност да се управляват процесите в страната, бяха в основата на масовотовъодушевление и обединение на милиони хора около надеждите за бърза коренна промяна на политическия режим от авторитарен в демократичен, за промяна на икономическата система по посока на пазарната икономика, и за преодоляване на междуетническите напрежения, след като бе обявено падането на Тодор Живков от власт. Първите политически решения на все още управляващата Комунистическа партия за възстановяване на мюсюлманските имена на българските турци и мюсюлмани и за преустановяване на продажбите на жилищата на заминалите за Турция на трети лица даваха надежди, че е възможно безкръвно решаване на етническата криза и промяна на националния модел. Стартира публичен дебат за решаването на етническите проблеми, в който дейно участие вземаше сформираният в края на 1989 г. Комитет за национално помирение от средите на Клубовете за гласност и преустройство. В него членуваха учени, писатели и поети, музиканти, кинотворци, журналисти, представители на българската интелигенция от всички етнически общности в страната.Техниятнравствен авторитет легитимираше борбата за възстановяването на правата на представителите на етническите и религиозните малцинства и тезата, че демократизацията не може да се случи, ако не бъдат гарантирани равенството на правата и зачитането на достойнството на всеки гражданин, независимо от етническата или религиозната му принадлежност. В началото на прехода към демократично преустройство на държавата много журналисти от печатните и електронните медии осигуряваха трибуна на техните призиви за помирение, за възстановяване на отнетите и погазени основни права на малцинствата, за наказание на виновниците за разпалените етнически напрежения и недоверие.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
През 1990 г. президентът Желев покани като свои съветници и експерти по етническите и юридическите въпроси ръководителите и активисти на Комитета за национално помирение. Идеите за промяна на типа национална държава – от етнически (държава на етническите българи, които упражняват политическата власт, в чиито ръце е съсредоточена икономическата власт и които налагат културата си като еталон за национална култура) в граждански (нация на равноправни граждани, обединени от общи закони и общи за всички права) вдъхновяват дейността на множество неправителствени организации, изследователски центрове, артистични колективи. Разширява се кръгът на журналистите, които споделят и пропагандират тези идеи извън столицата, в регионалните медии.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Успоредно с тези процеси на демократизация на българското общество започна противодействието им още от декември 1989 г.Част от партийните активи в районите със смесено население, служители от държавна сигурност и отделни стопански ръководители в Източна България използваха страха от загубата на извоюваните позиции, от възможни наказания за безобразията през „възродителния процес“ и от евентуален реваншизъм от страна на мюсюлманските общности и мобилизираха значителна част от населението от смесените райони срещу възстановяването на правата на малцинствата, срещу демократичните промени в страната, за възстановяване на статуквото отпреди 10.11.1989 г. . С тяхна подкрепа бяха сформирани близо 20 регионални и национални националистически организации за активно противодействие на решението на Държавния съвет и на Министерския съвет от 29.12.1989 г. за промяна в националната политика и за възстановяване на етнокултурните права на малцинствата. Излезлият от затвора Ахмед Доган, отново с подкрепата на Комунистическата партия и ръководни среди на Държавна сигурност, създаде Движението за права и свободи, което първоначално бе определено като защитаващо интересите на турците и мюсюлманите в страната. Етнизациятана съществуващите политически и социални противоречия в страната се превърна в основен обяснителен модел на съществуващите и нововъзникващите конфликти и в основен политически ход за мобилизиране на “своя електорат” за всички партии. Дълбоката икономическа депресиясъздаде допълнителни условия за задълбочаването на отчуждението от държавата на голяма част от населението, за нарастване на несигурността и криминалната престъпност, за затварянето на общностите и за демонстрациите на етноцентризъм в най-разнообразни ситуации. Мобилизирането на етническата и на религиозната символика с оглед постигането на тесни групови политически интереси се очерта като един от най-взривоопасните модели на политическо поведение в пост-тоталитарното общество.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Медийният интерес бе изместен от дебатиране на модела на националното устройство и изграждането на нова гражданска култура за значимостта и смисъла на гражданските права и на свободата към етнизираните партийни борби за власт. Все по-голям акцент в медиите започна да се отдава на страховете и загубите на българите, които се представяха и изживяваха като застрашено малцинство (и на необходимостта да се ограничат правата на „другите“, на „малцинствата“, за да се съхранят етноцентристки разбираните „национални интереси“). Политиции журналисти непрекъснато търсеха и откриваха нови доводи – действителни или мними – закрепващи убеждението, че етническите българиса жертва на пряка или относителна депривация. Твърдеше се, че държавата в лицето на главните си институции – народно събрание, правителство, президент, съд – системно ги “предава” в името на конюнктурни политически интереси, извършвайки по този начин “предателство към националните интереси”. Като основно доказателство се сочеше пробивът в структурите на властта – включването на представители на малцинствата на възлови места в основните държавни институции. Разпространяваше се схващането, че ДПС е организация, която не е насочена дори към защитата на интересите на българските турци и мюсюлмани, а провежда интересите на Република Турция и се стреми към дестабилизиране на положението в страната и изостряне на етническите напрежения с цел – постигане на пълна културна, икономическа и политическа автономия на районите със смесено българо-турско население, постепенното им отделяне от България и присъединяване към Турция. Оттук – откритата враждебност и агресивност към ДПС и българските турци и мюсюлмани бе “естествена”, лесно предвидима реакция от тяхна страна. Очевидно, съкратените срокове, в които бяха възстановени културните и особено политическите права на представителите на малцинствените общности след многогодишната индоктринация на идеите, че те представляват заплаха за българските национални интереси, без необходимите публични дебати и просветна медийна кампания, доведоха до масово поддаване на националистическата риторика на местната партийна номенклатура и на новосформираните националистически организации. Към това трябва да се добави объркването, причинено от видимото отслабване на държавната власт в този преходен момент, страхът от нарасналата обществена ентропия, от липсата на граждански структури и демократични традиции, от кризата на ценностната система – фактори, засилващи страха от “разпадане на българската нация”.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
От 1990 г. ромите (не само мюсюлманите, а ромите като „общност“) също станаха постоянен обект на медийно внимание и на постоянни негативни репрезентации. Те бяха свързани с представянето им като криминални престъпници, подложили на масов терор обедняващите българи с постоянните си кражби в условие на пълен отказ от страна на силите на реда да се намесят и да наложат спазването на закона. Така, на пръв поглед парадоксално, точно в периода на пост-социализма, когато се радвахме на всяка проява на жадуваната от десетилетия свобода на словото, влиянието на медиите за формиране на негативни представи, нагласи, стереотипи и предразсъдъци за ромите в страната рязко нарасна. Много българи, живеещи в пряк контакт с ромско населениезапочнаха да изпитват страх от тяхи е трудно да се определи дали тези чувства станаха предмет на засилен медиен интерес или бяха породени от медийното отразяване на рязко увеличилата се криминална престъпност в страната (често лейбълизирана като „циганска престъпност“) и от неумението/нежеланието на органите на реда да й се противопоставят. На места разпаленият от стоящи в сянка политически сили и заинтересовани групи страх от ромите чрез средствата за масова информация приемаше болезнени форми и бе причина за включването на българи в различни акции срещу ромското население, някои от които имаха откровено расистки характер. До голяма степен това се дължеше на начина, по който медиите отразяваха социалните промени в страната. Контент анализът на публикациите за ромите в 8 вестника с национално разпространение и 5 регионални вестника за периода февруари –юни 1994 г. показва, че 33.3% от публикациите им са били посветени на „престъпността сред ромите“, още 17.5% – на групови конфликти между роми и българи, надхвърлящи посегателството върху собствеността и насилието върху отделна личност, 11.6% – на участието на ромите в политическия живот, връзките им с различни политически партии, купуването и продаването на гласове (т.е. отново противообществени прояви), 7.0% – за дейността на различни организации за интеграцията на ромите в обществото. Сумарното въздействие на всички публикации от подтема „Кражби и обири“ е, че читателят остава убеден в генетично заложените престъпни наклонности в ромската общност. Натуралистичните описания на насилия и убийства, извършени от роми внушаваха, че българите като общност са застрашени от циганите като общност. Характерни заглавия за този период бяха: „Човешка кръв повръща земята българска“ („Нощен труд“, 16-17.03.1994); „Циганин наръгва 70 пъти жертвата си, изнасилва изстиващото тяло“ („Новинар“ 13-19.03.1994 г.); „Циганска отмъстителност взема жертви“ („Нощен труд“, 24-25.03.1994); „Съсечен труп в чувал плува в Слатинската река“ („Жълт труд“, 18-24.02.1994); „Столипиновци безчинствали из гробищата“ („Пловдивски новини“, 07.04.1994); „Мизерстващи цигани разграбват гробища“ („Демокрация“, 07.03.1994); „10 пъти по-активни са ромите в престъпния свят у нас“ („Труд“, 17.02.1994 г.) (КЗМП 1994).</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Така още през 90-те години медиите се включиха активно в пренаписването на дневния ред на обществото; в изместване настрана на темата за последователна демократизация, включваща свободата, равенството и гарантираните равни права на всички нейни граждани, независимо от етническата и религиозната им принадлежност; в заменянето й с темата за „относителната депривация“ на българите и „привилегиите за малцинствата“, характеризирани като „национално предателство“. Другата промяна, която се наложи, бе засилването на развлекателната страна на медийните продукти с цел привличане на повече зрители/читатели, поради което насилието, престъпността и всички „лоши новини“ постепенно станаха основните информационни събития. Малцинственият етнически произход на извършителите се разглеждаше от журналисти и редактори като допълнителна атракция и съобщаването на етничността на заподозрените стана норма в медиите. Тези две тенденции, развивани във времето, доведоха до рязко спадане на вероятността за промяна в националния модел и до засилване на негативните репрезентации за ромите до степен на пълната им дехуманизация.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
В годините на прехода ролята на електронните медии като основен информационен канал и канал за формиране на знания, нагласи, стереотипи и предразсъдъци по отношение на различни социални групи нарасна неимоверно. От една страна това засилване на влиянието й се обяснява с отпадането на цензурата, налагана в продължение на десетилетия от комунистическата партийна система. От друга страна то се дължи на чисто количествени промени: в този период бурно нарасна броят на телевизиите и частните радиостанции в страната. С навлизането на нови технологии стана възможно рязко да се подобри качеството на телевизионните предавания, да се увеличи многократно обхвата на събития от целия свят и от всяко кътче на страната ни, да се представя повече и по-добре структурирана информация за по-кратко време. Освен това всички телевизии (и печатни медии) извършиха сериозни промени в работата си, за да ангажират пряко членовете на аудиторията си или поне „да се доближат“ до всекидневните проблеми, радости и скърби на „обикновения човек“. Телевизията започна да претендира, че е главенизразител на позициите, нагласите, чувствата и исканията на този „обикновен човек“. Всичко това доведе до неимоверно нарастване на психологичното й въздействие върху зрителите: от краткотрайно повлияване на настроението до формиране на устойчиви нагласи, поведенчески модели и представи за заобикалящия свят (Bryant, Zillman 2002)</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Освен технологичните и дискурсивните промени в самата телевизия, други сериозни социални промени допринесоха за засилване влиянието на медиите при формирането на нагласи и стереотипи за ромите. Най-важната от тях е постоянното стесняване на възможностите за мнозинството от не-ромите да формират сами знания и нагласи за тази етническа група в резултат от активно равностойно взаимодействие с представителите й. Масовата продължителна безработица сред ромите, засилването на пространствената и училищната сегрегация направиха контактите с тях редки, епизодични, неперсонализирани и твърде неравностойни . Така медийните репрезентации станаха основен източник на информация за тях, изместващ личния опит.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
По времето насоциализма официалната идеология се опитваше да намалява значението на етническите различия чрез културна асимилация, но и чрез масово включване на представителите на различните етнически общности в социалистическата образователна система, икономика и дирижирани „обществени дейности“. Въпреки масовото включване на ромите в социалистическия пазар на труда и бързото преодоляване на масовата неграмотност в общността им, те продължиха да бъдат групата с най-нисък социален статус в българското общество. В годините на постсоциализма бяха възстановени езиковите и религиозните права на малцинствата както и правото им да развиват своята култура и да отстояват правото си на етническа и религиозна идентичност, но в същото време икономическият статус на големите малцинствени общности рязко се влоши, а лозунгът за свобода на словото доведе до налагане и приемане като „нормално“ разпространяването на открито ксенофобски репрезентации за някои от тях, особено за ромите, в медиите, на политическите трибуни, във всекидневния живот. Едва в предприсъединителния период започнаха по-сериозни опити да се ограничи свободното разпространение на реч на омразата в медиите. Бе приет Закон за защита от дискриминация, който отново постановява недопустимостта и наказуемостта на разпалването на вражда и омраза към хора и групи на базата на техните различия по расов, етнически, религиозен, културен или социален признак. Бе създадена и започна дейността си Комисията за защита от дискриминацията.Бе приет Етичен кодекс, в който бяха формулирани принципите и правилата на журналистическата етика. Изследователите на медиите посочват, че в резултат от всички тези промени откритата (традиционна) реч на омразата е намаляла в мнозинството от печатните и електронните медии в сравнение с това, което сме чели, наблюдавали и слушали през 90-те години на 20-ти век (в изследвания на БХК, Институт „Отворено общество“, МВМD и др.). Настоящото изследване има за цел да провери дали тези наблюдения са в сила за най-гледаните телевизии в страната.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Основни резултати от медийния мониторинг</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
През изследвания период (01.01.2014 до 30.06.2014 г.) са излъчени общо 426 предавания за ромите в наблюдаваните 10 телевизионни емисии. Така огромната част от зрителите в страната сутрин и вечер са имали възможност да гледат средно по 2.5 предавания за ромите, ако превключват постоянно най-гледаните телевизии. Като имаме предвид, че БНТ, bТV и NOVA излъчват сутрешните си новинарски блокове и по радиото и че имат и уебстраници, на които желаещите да ги видят могат да го направят по всяко удобно време, става ясно, че ролята им за формирането на нагласи и стереотипи за тази малцинствена общност са изключително големи. Трябва да имаме предвид също така, че ромите са много чести „герои“ и на други техни предавания, на които не е правен мониторинг, така че изследваните телевизии действително се оказват най-мощното средство за конструирането, потвърждаването и засилването на стереотипи за ромите в страната.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Новинарските емисии се следят по-често от по-възрастна аудитория, но телевизорът често се включва като фон в много домове, така че огромно количество хора са изложени на телевизионното влияние дори когато не гледат внимателно предаването, а просто се занимават с други рутинни дейности. Безработните, пенсионерите и домакините прекарват най-много часове пред телевизионния екран, така че те са изложени по-често и по-масирано на влиянието на телевизията. Дори да приемем, че част от възрастните хора са формирали позитивни нагласи за ромите в резултат от лични равностойни контакти с представители на тази общност в детската градина, училище, казармата и на работното място, постоянните предавания, показващи репортажи за това, как в малките селища млади роми ограбват и насилват беззащитни възрастни и самотни хора определено оказват негативно влияние върху нагласите им. Част от работещите – шофьори, фризьорки и др. – имат навика да включват радиопредаватели, а всички големи телевизии излъчват предаванията си и по радиото. Така че на практика всички възрастови групи са изложени на влияние от страна на електронните медии. Колкото по-стереотипни са посланията им, толкова повече се възприемат безкритично от предубедените зрители и слушатели. Неособено предубедените също запомнят по-лесно масово разпространените стереотипни послания, особено ако по време на гледането на телевизия вършат и друго нещо (подготвят тоалета си за работа, подготвят закуска или вечеря, изпращат децата на училище или вършат друга рутинна дейност). Тези, които са формирали позитивна нагласа спрямо ромите са изложени на масиран натиск както от колеги, приятели и познати, така и от електронните и печатните медии да променят нагласите си в негативна посока. Ако те са подразнени от стереотипно негативно предаване за ромите по телевизията и решат да превключат канала, за да не го слушат, много вероятно е да попаднат на още по-предубедено предаване от друга телевизия. Така те също са подложени на негативните въздействия на медиите, дори когато самите медии не целят пряко подобна промяна на нагласите у потребителите на своите продукти, а искат просто да привлекат вниманието на повече хора и да им се харесат.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Длъжни сме още в началото да отбележим, че телевизиите, които наблюдавахме, се различават сериозно по начина на представяне на етничността и на ромите в частност.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Графика 1. Профил на телевизиите в зависимост от начина на представяне на ромите</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Националната телевизия БНТ в най-малка степен е центрирана върху етничността на българските граждани и е излъчила най-малко предавания за ромите– само 36 за целия изследван период. За редакторите и журналистическите екипи на тази телевизия етничносттаизглежда е свързана преди всичко с културни различия, затова много от техните предавания представят културата, празниците и обредите на различни ромски субгрупи по един позитивен начин. Предаванията за остри социални проблеми или за криминални прояви от особена значимост, в които са замесени роми, в повечето случаи са представени професионално, с привличането на мнението на експерти по разглеждания проблем и на роми – участници или свидетели на събитието или пък поканени като експерти.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Графика 2. Брой излъчени телевизионни предавания за ромите в периода 01.01.2014 – 31.06.2014 г.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Частните телевизии се издържат само от реклами, затова за тях високият зрителски интерес е от екзистенциална важност. Те се опитват да го задържат с повече развлекателни предавания, затова излъчват повече материали с насилие и „екзотични персонажи“. В наблюдаваните от нас новинарски емисии те очаквано по-често, отколкото БНТ излъчват репортажи по криминални хроники и прес-съобщения на полицията. За да се харесат на повече зрители (а и поради ограниченията във времето) те са по-склонни да представят сложните социални проблеми по опростен и стереотипен начин. Затова в сутрешните и вечерните новинарски блокове, които изследвахме, те забавляват и/или плашат зрителите с много повече предавания за ромите: bТV има 62 предавания; NOVA – 114; TV7 – също 114.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Телевизиите на двете крайни националистически партии СКАТ и АЛФА са проследени само с по една програма. За изследвания период АЛФА е излъчила 56 предавания за ромите в наблюдаваната програма, а СКАТ – 44. Очаквано всички предавания за ромите на тези две телевизии са негативни. Репрезентациите за ромите, които те разпространяват, са необосновани генерализации, представящи цялата общност като криминални престъпници, като група, представляваща сериозна заплаха за икономическото и културното развитие на страната, все повече – като демографска заплаха. Техните послания и предложения за решаване на така формулираните проблеми са крайни, но последователни и ясни: ромите трябва да бъдат обект на постоянен контрол и насилие от страна на органите на реда, институциите и гражданските структури. Най-добре би било да бъдат изолирани пространствено, но напоследък тази опция не се дискутира толкова често, колкото по времето на отец Гелеменов. Върху тях трябва да се оказва постоянен натиск, за да се задължат да спазват законите на страната. Трябва да се разрушат незаконните им постройки (без да се разрешава обаче харченето на бюджетни средства или на пари от европейските фондове за построяването на социални жилища за бездомните, защото „това е незаслужена привилегия“). Трябва да се налагат все повече и по-сурови санкции за всякакви „провинения“ или „нарушения“, които те извършват (странното е, че става дума не просто за нетърпимост към нарушенията на реда и закона, нещо, което дори депутатите на Атака правят постоянно, а за нетърпимост към ромите като общност, защото някои от тях нарушават закона). Трябва да се наложат допълнителни ограничения на достъпа им до медицински услуги (защото „не плащат здравни осигуровки“), въпреки разпоредбите на закона, който – последователно или не – урежда въпросите за достъпа. Трябва да се въведат допълнителни ограничения за ползването от ромите на социални услуги и помощи, защото има много българи, които са лишени от социално подпомагане. Трябва да се гонят от градовете, защото са шумни и замърсяват междублоковите пространства. Трябва да се гонят от селата, защото извършват беззакония и насилия. Всички, които не споделят такава идеология или не изпълняват тези призиви са корумпирани или национални предатели.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
„Преглед на печата“</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Освен тези наблюдавани и анализирани от нас емисии, ромите са споменавани понякога и в прегледа на печата в сутрешните блокове на първите четири телевизии. Тъй като не сме анализирали тези съобщения по-нататък и не сме ги включили в броя на наблюдаваните предавания за ромите в графика 2, ще отбележим някои общи тенденции в представянето на ромите в тези рубрики. Това трябва да се направи, защото подборът на „най-важното“ и „най-интересното“ от печатните медии, който се прави в сутрешните новинарски емисии на наблюдаваните телевизии е още едно селектиране и наблягане на темите, които журналистите смятат, че трябва да бъдат представени като най-значимите социални проблеми, около които трябва да се фокусира вниманието на гражданското общество и/или на политиците или да се организира публичен дебат, за да се вземат решения. Този подбор на „най-актуалните теми“ в особено голяма степен разкрива влиянието на медиите при оформянето на „дневния ред“ на гражданското общество.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Най-често ромите са споменавани в прегледа на печата на сутрешния блок на bТV– общо 17 пъти за наблюдавания период.Вниманието на водещите в сутрешния блок на тази телевизия е било привлечено от шест публикации за криминални прояви или девиантно поведение на роми, три публикации за предстоящ строеж на общински жилища за бедни роми с пари на ЕС, четири публикации за ранни съжителства и раждания и др.Мнозинството от подбраните публикации за роми затвърждават масовите негативни стереотипи за тяхкато престъпници и като демографска заплаха, или засилват усещането на голяма част от българските граждани, че „ромите са привилегировани“. Може да се издигне хипотезата, че предубеденият подбор на статии, затвърждаващи негативни стереотипи към нехаресваната малцинствена група, и повторното привличане на вниманието на зрителите към тях като към „най-важното от печатните медии“е косвено доказателство, че масово споделяните предразсъдъци и страхове, свързани с ромите са споделяни (в някаква степен) и от редакторите и водещите на сутрешния блок или се използват целенасочено от меркантилни подбуди.Това допринася за превръщането на негативните стереотипи и нагласи в част от господстващата идеология в българското общество.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Понякога коментарите на водещите допълнително засилват негативните стереотипи или предубежденията спрямо ромите. Нещо повече, има случаи, в които техните коментари на практика променят посланието на автора на публикацията, която цитират, за да затвърдят вече съществуващ стереотип, поставяйки информацията в друг контекст (това изследователите на медийните ефекти наричат „фрейминг“, „рамкиране“). Характерен пример е публикация на в. „Сега“ от 03.02.2014 г. за предстоящ строеж на общински жилища за ромите , в която журналистът от вестника акцентира, че обикновено много се говори за бъдещи намерения за подобряване на положението на ромите, но изключително рядко се прави нещо в тази посока.Телевизионната водеща Г. Шикерова прави коментар, който засилва усещането на много бедни българи, че всъщност проблемът не е в това, че за ромската интеграция или за намаляването на социалните неравенства между тях и другите много се говори, но се прави недостатъчно, а напротив, проблемът е, че ромите са привилегировани, въпреки че не заслужават такова специално отношение, не ценят полученото, унищожават социалните жилища, построени специално за тях. Ето нейният коментар: „Ние ви показвахме преди време резултата от едно подобно строителство от Пловдив, Шекер махала, където едни блокчета бяха дадени на ромски семейства за обитаване. Изключително красиви бяха, когато бяха нови. Сега не изглеждат толкова добре, но не е минало много време от момента, в който им ги дадоха.“Тези думи на водещата автоматично отключват складирани в паметта стереотипни картини на безобразно изглеждащи разрушени и разграбени блокове със социални жилища, предоставени на роми в различни периоди от време и новоформираният стереотип за това, че „тези хора не заслужават да се харчат пари за тях – за образование, жилища, подобрена инфраструктура“. Тук наблюдаваме в изчистен вид и ефекта на „прайминга“ (термин, въведен от изследователите на медийните ефекти за да се обозначи процесът на ненатрапчиво, дискретно активиране на нагласи или когнитивни конструкти, складирани в паметта).</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
По подобен начин, водещ до затвърждаване и засилване на стереотипа за ромите като „привилегировани“ и „злоупотребяващи“ при получаването на социални плащания,телевизионните водещи коментират и публикация на в. „24 часа“ за предложението на партия Атака само пълнолетни родители да имат право на детски надбавки: водещият Константин Караджов го определя като „едно много оригинално предложение на Атака…“, а Генка Шикерова загатва за одобрението си за това предложение с думите: „Има логика в това, защото на практика се получава така може би, че те хем си взимат за тях родителите им детски, хем и те си взимат детски, защото са възпроизвели деца”.Така, без да познават добре съществуващата нормативна уредба нито практиката по прилагането й, без да имат представа реално колко случаи на „злоупотреба“ биха били пресечени годишно с една нова промяна в наредбите за социално подпомагане, журналистите участват във формулирането на псевдопроблем, влияят върху формирането на обществено мнение за неговата значимост и справедливост,на практика лобират за вземането на решение за налагане на допълнителни ограничения при социалното подпомагане от името на гражданското общество и в името на справедливостта, но най-важното: засилват предубежденията и негативните стереотипи спрямо ромите и ерозират допълнително почти несъществуващата в българското общество солидарност и готовност за подкрепа на уязвимите лица и групи.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Общо взето като негативни и затвърждаващи негативни стереотипи са и публикациите за ромите, подбрани от водещите на TV7, макар те да са доста по-малко (наблюдаващите сутрешния блок са отразили едва осемпубликации за ромите, включени в прегледа напечата през изследвания период). Те се отнасят отново до проблеми на битовата престъпност, особено в селските региони; до лошия имидж за България, създаван от роми емигранти (две предавания).Подбрани са материали за незаконната сеч на българските гори. Тук отново наблюдаваме ефекта на „фрейминга“ („рамкирането“): както обикновено, вниманието е фиксирано върху дребните нарушители – ромите, които секат дърва за огрев, а не към крупните бизнесмени, осигуряващи незаконното изсичане на хиляди декари гори и изнасящи дървесината в чужбина, нито към политиците и служителите в горските стопанства, които осигуряват политически и ведомствен чадър върху това престъпление. Специално рекламирана от водещия като „особено интересна“ е и една обширна публикация на в. „24 часа“, в която са представени парламентарни дебати преди повече от век, довели до ограничаване на правата на ромите без постоянно местожителство и на циганите-мюсюлмани да участват в изборния процес. Извеждането й като „особено интересна“ засилва „прайминг ефекта“ на отключването на негативни нагласи спрямо ромите във връзка със стартирането на предизборната кампания за депутати за Европейския парламент, страховете от „масово купуване на ромски гласове“ и „решаващата роля на неграмотните роми за политическото управление на страната“.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Наблюдаващите сутрешната емисия на новините на БНТ не са отразили нито един материал за ромите в прегледа на печата с негативни репрезентации за тях в периода януари – юни 2014 г.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Репрезентациите за ромите в наблюдаваните медии</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
През първото полугодие на 2014 г. и в шестте наблюдавани телевизии е имало предавания, които затвърждават (в различна степен) негативни стереотипи и предразсъдъци за ромите. Това най-често се случва чрез генерализации (отделен случай се представя/възприема като типичен за дадена група и като групова характеристика на всички нейни членове). В изчистен вид генерализации от този тип срещаме в телевизионните материали на СКАТ и АЛФА, но се използват и от водещи и репортери на bТV, NOVA и TV7.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Ето типичен пример от телевизия АЛФА от 29.04.2014 г. Предаването е с характерното заглавие „Безнаказанациганска престъпност в Старозагорско“. Става дума за проблем с престъпността на малолетни извършители в с. Змейово, където няколко деца извършват системни кражби и обири. Взетите мерки – пробация, а за по-големите децаи общественополезен труд – са се оказали неефективни.Недоволството от неефективната работа на институциите е довела до сериозни напрежения в селото. Журналистите от АЛФА не фокусират вниманието си върху неефективно работещите институции. Те имат парламентарно представена група, биха могли да инициират мониторинг и оценка на ефективността на работата на социализиращите институции и/или мерките за превенция и санкциониране на престъпленията, извършвани от малолетни, на базата на която да предложат по-ефективни начини за справяне с проблеми от този тип, включително и нормативни промени. Конкретно за наблюдавания случай биха могли да се предложат за обсъждане ветрило от мерки по отношение на децата и родителите им, за да се изберат и приложат най-подходящите, при постоянен и ефективен контрол от страна на институциите. Рамката, в която дискутират проблема, обаче, е друга: етническите взаимоотношения.Интервюирани са кметът на селото и пострадали от престъпленията жители. Кметът описва ситуацията по следния начин: „Една малка групичка непълнолетни циганчета… Това са деца: между 5 и 6, 7-8 най-много, които се движат компактно. По цял ден вършат бели и калпазанлъци и нощно време крадат. Обстановката е много тежка, нищо не драматизирам… Миналата година имаше от теяциганенца осъдени по 16, 17 преписки… Ние не можем като държава да се справим с 5-6 малки момчета!Това са 5-6 малки деца!Обаче ще видите през какви дупки влизат – 17 см широка дупка. Само да му минат ушите вътре с главата и той е вътре!“</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Репортерът обобщава чутото от кмета и двамата интервюирани селяни по следния начин: „Проблемът е в това, че едва ли не поради непълнолетието си циганчетата са недосегаеми. Резултатът, вилнеещата циганска престъпност – ненаказана… Според кмета на селото предвидените крайни мерки срещу циганския терор са крайно недостатъчни… Притеснени от апатията на властта и безпомощността на прокуратурата, ужасените жители на селото предлагат да се приложат едно от следните решения за спиране на циганската престъпност в селото:</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
1)Налагане на сурови наказания за малолетните циганчета</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
2)Настаняване в социални домове на малолетните циганчета</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
3)Изселване на циганското семейство на малолетните циганчета</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Местното ръководство на партия АТАКА не остана безразлично къмжертвите на циганския терор.“</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Цитираното по-горе предаване може да се използва и като пример за умело използване от медията на фреймингаза затвърждаване на негативните стереотипи. От гледна точка на интересите на обществото би било по-добре описаният случай да се разглежда като проблем на нарастването на дела на престъпленията на малолетни извършители (при постоянно намаляващ брой на децата в страната) и неефективността на съществуващите мерки или на дейността на институциите. Тогава можем да търсим възможности за подобряване работата на детските заведения, училището, семейството и др. като социализиращи и възпитаващи ценности институции (нещо, което те наистина не правят в достатъчна степен); на координацията между различни институции, занимаващи се със социализацията на децата, превенцията на престъпленията, коригиращи противоправното поведение, налагащи реда и закона и засилване взаимодействието между тях и т.н. Може да се върви и към иницииране на промени в нормативната уредба с оглед повишаване ефективността на работата на институциите и на мерките за превенция и корекция. Журналистите от националистическата медия преформулират този проблем като проблем на междуетническите отношения, като по този начин допринасят за ескалация на напрежението и прерастването му в етнически конфликт; представят противозаконните действия на няколко деца като типично поведение и присъща характеристика на членовете на цяла етническа група; разпалват силни негативни емоции по отношение на тази общност; предлагат различни репресивни мерки, чийто ефект в най-добрия случай би бил преместване на проблема в друго населено място или изместването му в друго време; представят се като „защитник на ужасеното население“, за разлика от неработещите държавни институции, въпреки че не демонстрират капацитет за справяне с действителния проблем.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Трети начин за засилване на стереотипите и предубежденията спрямо ромската общност е постоянното повторение на еднотипни негативни прояви на нейни представители при представянето й;постоянно асоцииране на ромите с едни и същи осъждани от обществото характеристики: нежелание за работа; наплащане на дължими данъци, такси, осигуровки, услуги; паразитиране върху обществените средства за образование, здравеопазване и социално подпомагане; безотговорно родителство; криминална престъпност в цялото й многообразие, извършвана с много жестокост и безскрупулност; незачитане и неспазване на законовите и моралните норми на обществото; придържане към културни образци, които нямат нищо общо с тези на макрообществото, които представляват заплаха за обществото. В различна степен това се прави на практика от всички наблюдавани телевизии. Графика 3 представя „приносът“ на всяка от тях за формиране и/или затвърждаване на подобно стереотипно и предубедено отношение.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Графика 3. Дял на предаванията на телевизиите АЛФА, СКАТ, БНТ, bТV, NOVA и TV7, които затвърждават негативни стереотипи за ромите (в %):</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Тук трябва да направим поне една уговорка. Тя се отнася до публикациите, за които членовете на екипа не постигнаха съгласие дали затвърждават или не негативен стереотип. Често това са предавания за тежък социален проблем: ранни съжителства и раждания, криминални прояви или девиантно поведение, ранно отпадане от училище, които са оценявани като стереотипни от студентите-роми, и като не-стереотипни от другите двама оценители. Разликата в оценките обикновено се дължи на подценяването от страна на оценителите роми на изразената от журналистите позиция, неотчитането на факта, че журналистите са застъпвали либерална/не-стереотипна гледна точка, за разлика от гостите на предаването, например, или са правили анализ на социалния проблем, като са се опитали да представят обективно аргументите както на не-ромите и експертите, така и на самите роми. Друга част от предаванията разкриват амбивалентната гледна точка на репортерите и също не могат да бъдат определени еднозначно. Понякога предаването като цяло не е стереотипно, но има отделни реплики на интервюираните лица, на гостите на предаването или на самите журналисти, които са негативни и стереотипни; или има негативно стереотипно заглавие на журналистическия материал, което не съответства на сравнително обективното предаване и на неутралния тон на журналистите, които са го подготвили и представили. Отделихме тези предавания в рубриката „трудно е да се прецени“, защото в такива случаи има вероятност дори неособено предубедени хора да възприемат или запомнят предимно стереотипните послания, дори ако те не са основните в журналистическия материал.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Публичната национална електронна медия БНТ не само най-рядко е фиксирала вниманието на зрителите върху предавания за ромите, но и най-рядко ги е представяла негативно и стереотипно.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Относително по-рядко е представянето на ромите по негативен стереотипен начин от частната телевизия bТV и като интензитет на предавания за ромите, и като начин на представянето им. Но все пак половината от предаванията на ромска тематика на тази телевизия са били стереотипни и негативни. Другите две частни телевизии –NOVAи TV7 – са излъчили внушителен брой предавания за ромите и в мнозинството от случаите (на практика две трети) тези предавания са затвърждавали негативни стереотипи за тях.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Репрезентациите за ромите в наблюдаваните предавания на двете крайни националистически партии в България – Атака и Национален фронт за спасение на България –са относително много, като се има предвид, че сме наблюдавали само по една програма от телевизиите АЛФА и СКАТ.Всички те са изцяло негативни и с почти едни и същи изразни средства затвърждават негативни стереотипи, разпалват страхове и омраза към ромите, представят ги като демографска, културна, икономическа и екологична заплаха, като вътрешен враг, системно застрашаващ националната сигурност. В същото време политиците и журналистите в тези две партийни телевизии постоянно повтарят, че управляващите елити на страната отказват да противодействат на тази заплаха под натиска на европейските институции и поради възможността да разчитат на гласовете им срещу дребни суми или социални придобивки. В почти всички предавания за ромите те внушават, че „управляващите“ ги оставят безнаказано да безчинстват и да паразитират върху социалните фондове; че вместо да се грижат за подобряване на състоянието на обеднялото българско население, те насочват оскъдните бюджетни средства и европейските субсидии главно за ромите.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
В настоящия анализ групирахме основните стереотипи за ромите, разпространявани и засилвани от електронните медии в България (по-точно – от наблюдаваните телевизии) по следния начин:</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
-негативни стереотипи за репродуктивното поведение на ромите (ранни и извънредно ранни съжителства; ранни и извънредно ранни раждания; изключително висока раждаемост; бързо нарастване на броя; безотговорно родителство)</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
-негативни стереотипи за ромите като системно нарушаващи общоприетите норми и закони – ромите като престъпници (крадци, измамници, насилници, убийци, ангажирани в трафик на хора, включително на деца, продават гласа си по време на избори, рушат имуществото на другите хора и на юридически лица, строят незаконни постройки върху чужда земя или се самонастаняват в жилищата на временно отсъстващи хора, подлагат околните на системен тормоз и т.н.)</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
-негативни стереотипи за културните им характеристики (примитивни, мръсни, невежи, необразовани, не ценят образованието, невъзпитани, шумни, неморални, лоши, не зачитат чувствата на другите хора, не зачитат религиозните чувства на другите, не зачитат паметта на мъртвите и т.н.)</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
-ромите като социално-икономическа тежест (не желаят да се трудят, мързеливи, безотговорни, живеят на чужд гръб, не плащат данъци, такси и осигуровки, не плащат използваните енергийни източници – ток, вода, отопление, живеят от социални помощи, източват социалните фондове на държавата, злоупотребяват с личната благотворителност и др.)</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
-негативни стереотипи за ромите като замърсяващи природата и урбанистичната среда (изсичат гори и паркове, унищожават защитени растителни видове, изсичат плодни дървета, замърсяват коритата на реките, превръщат свободните градски площи в незаконни сметища и др.)</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Наблюдаваните телевизии силно се различават по профила на стереотипите, които разпространяват за ромите. Това нагледно е представено в графика 4.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Графика 4: Профил на телевизиите въз основа на разпространяването на групи негативни стереотипи за ромите</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
–</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Националната телевизия БНТ, която е излъчила относително най-много предавания за културата на ромите, не е излъчила нито едно предаване, затвърждаващо негативни стереотипи за тяхкато „културно непълноценна общност“ или като екологична заплаха. Журналистите на БНТ в новинарските емисии, които наблюдавахме, в най-малка степен си позволяват предавания, затвърждаващи негативни стереотипи за демографските характеристики, криминогенността и за неприемливо социално-икономическо поведение/стратегии/навици на ромите.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
От частните телевизии като най-непредубедена спрямо ромите се очертава bТV, частната телевизия с относително най-нисък брой предавания за тази етническа група и с относително най-нисък дял на предаванията, затвърждаващи негативни стереотипи за нея. bТV акцентира върху „културно-неприемливи характеристики на ромите“над два пъти по рядко, отколкото NOVA и TV7. Значима е разликата й с TV7 и по отношение на стереотипното представяне на ромите като „икономическа и социална тежест“ и като „криминални престъпници“.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Програмите на NOVAи TV7, които изследвахме, допринасят съществено за разпространението и засилването на негативните стереотипи за ромите. Първо, те са излъчвали средно по едно предаване дневно за ромите в делничните дни, а само 12% от тези предавания не са затвърждавали негативен стереотип. Представят ги по много сходен начин, което допълнително засилва влиянието им върху зрителите. В над половината от предаванията ромите са представени като криминални престъпници; в една трета от предаванията им – като хора, които създават сериозни икономически и социални проблеми или демонстрират неприемливи културни характеристики; в една шеста от предаванията ромите са представени като хора с проблемно репродуктивно поведение или като демографска заплаха, а над една десета от излъчените материали за ромите показват, как те замърсяват или унищожават околната среда.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
NOVAсе оказа телевизията с най-големи вътрешни разлики при представянето на ромите. Предаванията за ромите в „Централна емисия новини“ се отличават с много по-спокоен тон, отколкото в сутрешнияблок. Вниманието на водещите и репортерите в централната емисия „Новини“ е насочено по-често към значими социални явления и факти, а не към етничността на участниците в тях. Те почти не излъчват предавания за „неприемливото репродуктивно поведение“ на ромите.Често ги представят не-стереотипно, а като хора като всички останали, в които можеш да видиш себе си, към които можеш да изпиташ състрадание и емпатия: и те боледуват и се нуждаят от подкрепа за операции и лечение, като повечето от нас; и те търсят работа; виждаме ги като работещи бедни, както много други български граждани; стават жертви на природни бедствия и насилие и страдат точно като нас… Това е единствената телевизионна емисия от наблюдаваните десет, която проследи разследването на случая с откраднатите железопътни елементи и повредения релсов път, представен широко от всички наблюдавани телевизии с изключение на Националната. Журналистите от вечерните новини на NOVA представиха разкрития, поставящи под съмнение интерпретациите на случая от всички януарски предавания. Оказа се, че разследващите органи са събрали данни, доказващи участие на вътрешни лица – служители на БДЖ – при извършване на това престъпление, т.е. то не е просто пореден вандалски акт на роми, които заради дребен личен интерес застрашават живота на хиляди хора и унищожават имущество за милиони, каквито бяха внушенията и на петте телевизии през януари. Сутрешната емисия „Здравей, България“ рисува много по-стереотип образ на ромите: представя ги главно като хора, които не споделят „нашите“ ценности и които имат много по-различно поведение от „нас“; като извършители на престъпления, в които „ние“ сме жертвите; като безотговорни родители. Иронията в случая е, че журналистите от „Здравей, България“ се изживяват като „защитници на обикновените хора“, чийто граждански дълг е да оказват натиск върху институциите да си вършат работата, като хора, които се борят срещу апатията и конструират гражданско общество или поне създават условия за малко повече гражданска активност. Те с основание акцентират вниманието и на зрителите, и на институциите върху болезнени социални явления като липсата на институционална защита на живота, неприкосновеността на личността и имуществото на хората от малките села и градове, често – възрастни и самотни; върху недопустимостта на домашното насилие и неглижирането на децата; върху липсата на контрол при изсичането на горски масиви и т.н. Те са убедени, че са прави и обективни, когато апелират към утвърждаването и спазването на „нашите“ ценности и когато изобличават тези, които системно ги нарушават, особено когато става дума за ценности като поемане на лична отговорност за живота и благоденствието и това на семейството и децата; упорита работа; спазване на реда и закона и т.н. Проблемът е, че лесно приемат, че тези, които се „отклоняват“ от тези ценности, го правят, защото са етнически/генетично/културно различни, а не, например, защото са жертва на множествено социално изключване, продължило десетилетия (и повече), защото живеят изолирано в гета, защото са загубили вярата, че могат да постигнат нещо, защото единствената им възможност да проявят власт е да го направят за сметка на жените и децата в групата и т.н. Предубедеността, че определени етнически и/или религиозни групи не са в състояние да приемат либералните ценности и да спазват нормите на демократичното общество прави възможно те да бъдат отхвърляни, презирани и заклеймявани не под предлог, че са представители на дадена етническа група, а просто като нарушители на моралните ценности. Това е, което редица изследователи наричат „символен расизъм“ (нежелание да се промени статуквото на доминация на мнозинството над малцинството не поради личен интерес, а поради вярата, че представителите на малцинствената група нарушават основни морални ценности и норми от типа на самостоятелност, поемане на отговорност, упорита работа, индивидуализъм, спазване на закона). Проблемът е, че предубедеността спрямо групата води до генерализация за „моралната непълноценност“ на групата на базата на оценката на отделни единици и тяхното поведение, а „неморални единици“ има във всяка общност. Проблем е, също така, склонността да се раздават морални оценки за последствията, без опит да се разбере как се е стигнало до укоряваното поведение или характеристика.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
АЛФА и СКАТ представят ромите като демографска, културна и икономическа заплаха. В около 85% от предаванията за тях те са представени като криминални престъпници. В две пети от предаванията се набляга, че те са не просто културно различни, а че са носители само на негативни характеристики, на анти-култура, че представляват културна заплаха за страната ни. Отново почти две пети от материалите за тях ги представят в икономически план като „паразити, които отнемат жизнеността на тялото, върху което паразитират“ или като вредители. Ако прибавим тук и замърсяването/ унищожаването на природната среда, ще се окаже, че общо за двете програми на тези националистически телевизии в над две трети от предаванията за ромите те са представени като вредители и/или паразити. Тези телевизии в най-голяма степен съдействат за дехуманизирането на ромите. Това са единствените телевизии, които не излъчиха нито едно предаване с индивидуализиран ромски образ. Новинарската програма на СКАТ, която наблюдавахме, бе единствената, която не излъчи нито един репортаж за водните бедствия през юни 2014 г., отнели живота на 13 човека и причинили рухването на десетки къщи – нали мнозинството от най-тежко пострадалите и загиналите бяха роми, голяма работа! В четирите предавания на АЛФА, свързани с темата за наводненията, се оказа – очаквано – че пак ромите са виновни за тях заради незаконното строителство и незаконната сеч, а пък властите не ги разследват и наказват за причинените щети, защото разчитат на гласовете им по време на избори.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Тон на предаванията за ромите</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Специално внимание отделихме на тона на журналистите в предаванията за ромите. Той се различава значително при наблюдаваните телевизионни програми.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Графика 5. Какъв е тонът на журналистите в предаванията за ромите (% от предаванията за ромите)</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Журналистите от националната телевизия БНТ най-често излъчват предавания за културата, празниците и обичаите на ромите, или ги показват в ситуации, характерни и за останалите български граждани, като ги представят с разбиране, а често и с топлина и емпатия. Когато разглеждат социален проблем с участието на роми, журналистите на БНТ най-често демонстрират аналитичен интерес към проблема и неговото обяснение, а не към етническата принадлежност на героите на репортажа. В техните журналистически материали тонът при представянето на ромите е най-често неутрален или позитивен.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Журналистите от АЛФА и СКАТ открито и без притеснения разкриват негативното си отношение към ромите и ги представят много схематично и стереотипно с изцяло негативни характеристики. Когато канят държавни служители в качеството им на експерти, които изразяват становище, различаващо се от тяхното, те правят всичко възможно да ги дискредитират или като контрапункт интервюират членове исимпатизанти на своята партия, за да покажат как „обикновените хора“ гледат на „циганските безобразия“ и на „безотговорните действия на институциите“. Ето типичен пример:</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
СКАТ, 13.04.2014 г. Благоустрояването на “Столипиново” продължава!?</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Репортер на ТВ СКАТ: „Фитнес на открито, улично осветление и преасфалтирани улици са само част от новите придобивки на многолюдния циганския квартал. 90% от сградите в Столипиново са незаконни. Няма циганин, който да плаща данъци. Вместо да насочи вниманието си към беззаконията тук, общината продължава да обгрижва циганите. По думите на кмета на район „Източен” Петър Петров, обаче държавата дори не се е погрижила достатъчно за тях и настоява за още пари.“</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Петър Петров, кмет на район „Източен” (Пловдив): „Там трябва да се намеси и голяма община, и държавата, неправителствени организации. Не е по силата на един районен кмет да се справи с такъв голям етнически квартал. Имам предвид, че трябва да се отпуснат целево средства.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Репортер на СКАТ: „На друго мнения са пловдивчани, които не желаят като редовни данъкоплатци да плащат и за безгрижния живот на циганите.“</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Попова, жител на Пловдив (българка): „Нали ние им плащаме (сметките). И не само на Столипиново, а на цяла България на циганите им плащаме тока, водата и всичко. К’во да коментирам – държавата не си върши работата!“</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Обикновено когато интервюирано от тях лице се опита да представи един обективен и балансиран поглед или да анализира явлението, журналистите от СКАТ и АЛФА го прекъсват и повтарят своята негативна оценка. Когато решат да включат и „гледната точка на ромите“ в репортажа цялата им манипулативност и предубеденост отново се демонстрира открито: подбират се само силно маргинализирани и неграмотни хора, безработни от години, живеещи при мизерни условия в незаконни постройки, на които се задават враждебни или провокативни въпроси, за да се затвърди негативния стереотип и да се демонстрира правотата на негативното отношение към тях. Например, репортерът среща на улицата в някакво село ром и го изненадва с въпроса: „Кой тук обикаля нощем, бие и краде?“ Сащисаният човек отговаря „Не знам“, но този отговор се игнорира като типична „склонност на циганите“ да лъжат и да се оправдават. Или друг характерен пример: в поредица от предавания се разглежда проблема с незаконно построени жилища на ромите и решенията на различни кметове те да бъдат разрушени. Репортерът обяснява как „циганите“ са свикнали да живеят на чужд гръб и се среща с уплашени неграмотни хора от гетото, уж за да представи тяхната „гледна точка“:</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
К. Абаджиева: „Законни ли са ви къщите?“ (въпрос към стара жена от квартала)</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Стара жена: „Не са, чедо. Правим, строим, но не са законни. Какво да правим?! Като имаме по 12 деца, тия деца имат по 11 деца, по 7 деца… Женят се на 11 години, и на 20 години…На 17 почват да раждат. Имат по 7-8 деца и всички спим в една стая…“</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
К. Абаджиева: „Къде ти е водомера? Плащате ли вода?“</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Жена на средна възраст: „Вода не плащам. Това е истината пред Бога. Щото ние сме тука на незаконно място и се прикачихме от там да пием…“. (показва срутена колиба).</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Така тезата на журналистката е потвърдена и от самите роми.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
В предаванията на bТV, NOVA и TV7 преобладава неутралният тон на репортери и водещи, но тонът в около една трета от предаванията е негативен или враждебен, а предаванията с позитивен тон са много малко или липсват напълно, дори когато се представят културни празници или примери на доблестни постъпки. Редица изследователи на модерния расизъм отбелязват, че той се характеризира с много по-умерен изказ от традиционния открит расизъм, но че при него почти липсват позитивни репрезентации за стереотипизираната група, или контактите с нейни представители са ни неприятни и нежелани. Особено ясно това се проявява в предаванията на TV7. Там дори ромските празници често се представят по ироничен начин, а скритите негативни емоции към ромите могат да се проявят под формата на раздразнение, критика или насмешка включително при представянето на репортаж, замислен като позитивен. Ето един пример:</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
TV7, 28.01.2014 г. „Наш ром удари 7 млн. евро от гръцкия джакпот“</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Водеща: Наш ром ударил 7 млн. евро от гръцкия джакпот, при това, доколкото разбрахме, с най-евтиния билет от лотарията… Разбираме, че е постъпил изключително благородно: помогнал е на своите съселяни. Раздал е по чувал брашно на всяко домакинство. Асфалтирал е пътя до църквата и е платил обяда на децата в училището за цялата учебна година. За сметка на това, обаче, се оказа, че не е особено дружелюбен…“</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Водещ: „Оказа се също така, че е бил в Гърция не за да работи, а се е занимавал с просия. Изкарвал е по 5 евро на ден. Купил си храна…, а с останалите 1.5 евро си купил билет от лотарията…“</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Репортерка: „Опитахме се да стигнем до този човек, но той не бе особено разположен. Бои се да не му направят нещо, спрял е сина си от училище, наел е охрана… Екипът ни бе прогонен с викове и заплахи от бодигардовете му, които не позволяват той да бъде сниман“.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Журналистите разкриват липсата на позитивно отношение към този човек, за когото и българи, и роми в репортажа говореха само добри неща. Те изобщо не бяха в състояние да изпитат емпатия или да се опитат да разберат защо той се бои да бъде излъчван по телевизията, въпреки че години наред в страната ни отвличането на деца или съпруги на богати хора с цел откуп се бе превърнало в бизнес за определени престъпни групи.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Друг пример на „модерен расизъм“ от bТV: На 15.04.2014 г. в сутрешния блок бе включен дълъг репортаж с модистка от ромския квартал „Факултета“ в София, посветен на предстоящия абитуриентски бал и празнуването му в махалата. Модистката Папужа показваше тоалетите на момичетата – пищни рокли тип „принцеси“ и аксесоарите към тях. После разговорът се прехвърли върху ранните женитби и модистката изрази радостта си, че все повече момичета от ромската махала завършват средно образование, а не бързат да се женят. Водещата прие репортажа със скептична усмивка и промърмори с едва скривано презрение: „Не всички са избрали да се натруфят. Някои са решили да дарят парите за рокли за бала на бедни деца от институциите!“ Тази реплика става разбираема в контекста на друго предаване на bТV: ученици от някои елитни гимназии в най-големите ни градове през 2014 г. решиха да дарят парите си за празнични одежди на деца от институциите и тази инициатива бе отразена много топло от повечето телевизии, включително и от bТV. Но коментарът на водещата разкрива дълбока предубеденост,абсолютна липса на емпатия по отношение на ромите, пълно неразбиране на „чуждата гледна точка“. В ромската махала за първи път от години повечко момичета завършват средно образование. За тях и за семействата им това е изключително постижение, с което те се гордеят и с което искат да се похвалят. Нещо повече. В ромските гета не се гледа с добро око на продължителното обучение на момичетата. За гимназистките често се говори като за „развалени момичета“ и много майки на момчета съветват синовете си да не се женят за тях, защото се боят, че ще бъде по-трудно „да ги пречупят“ и да ги контролират. Представят ги като непокорни и своеволни и твърдят, че от тях не стават „послушни и добри жени“. Често правят инсинуации, че тези момичета „са развалени“ и „не струват“, иначе са щели да се оженят, а не да останат „стари моми“. Родителите на тези момичета наистина желаят да покажат дъщерите си като „принцеси“ в рокли, наподобяващи пищни булченскиодежди, за да покажат, че те не само са постигнали едно високо за общността образование, а и че вече са готови за прехода от моминство към сватба.Те отчаяно се стремят да променят негативната нагласа и празнуването на абитуриентския бал с много гости и публично – по улиците и на площада в квартала, в двора на училището – цели именно такава позитивна промяна. Несправедливо е да изискваме и да очакваме точно от тези девойки и семействата им да се откажат от пищното честване на завършването на училище! Несправедливо е да очакваме от тях същото спокойно и дори равнодушно отношение към завършването на средно образование, каквото демонстрират учениците от елитните училища, за които висшето образование е фамилна норма поколения наред.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Специално внимание бе отделено и на въпросите съобщават ли журналистите изрично каква е етническата принадлежност на героите на техните репортажи или на гостите им и ако го правят – в какви ситуации. Разпределението на отговорите е представено в графика 6.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Графика 6: Журналистите (водещи, репортери) изрично съобщават етническата принадлежност на лицето/лицата, представени в предаванията за роми (в %)</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Отново БНТ се очертава като най-толерантна, в която две пети от предаванията за ромите са посветени на приемането им като едни от нас, с позитивно послание; в една трета от случаите не се коментира етническата принадлежност на героите на предаванията (това са репортажи за пострадали от бедствията, за хора със здравословни проблеми, за отпаднали от училище деца). АЛФА и СКАТ винаги представят ромите като създаващи проблеми, като престъпници и като заплаха за околните и за страната. Другите частни телевизии демонстрират силно амбивалентно отношение към ромите. В над две пети от предаванията то е негативно и по съдържание близко до това на АЛФА и СКАТ. Подобно на БНТ, журналистите от bТV, NOVA и TV7 рядко или никога не съобщават етническата принадлежност на пострадалите от природни бедствия и аварии или на хора, нуждаещи се от спешна помощ – медицинска, финансова, социална. Проблем е, че все още етническата принадлежност на извършители на криминални престъпления или нарушения на обществения ред се съобщават по всички медии. Нещо повече, дори когато става дума за недоказани извършители, само за заподозрени, етническата принадлежност се съобщава (ако заподозреният или извършителят е ром). Това е нарушение на журналистическата етика; съдейства за затвърждаване на стереотипа, че ромите са криминални престъпници; засилва негативните нагласи и социалните дистанции спрямо цялата ромска общност.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Експертите</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Един от критериите за професионализъм и обективност на медийните продукти е представянето на различни гледни точки по обсъждания проблем; представяне на поне едно експертно мнение по проблема; даване на възможност на „обвиняваната страна“ да представи своите аргументи публично. И тук телевизиите се различават значително. АЛФА и СКАТ най-често представят „експертното мнение“ на своите партийни лидери и депутати (АЛФА). Когато канят като експерти кметове или представители на централните институции и/или местните им поделения, те признават експертността им само ако и доколкото се покрива с техните възгледи и интерпретации. Когато представят роми – това обикновено са неграмотни и силно маргинализирани лица. По този начин и изборът на експерти или изразители на „другата гледна точка“ е подчинен на идеята да се внуши негативен стереотип и да се оправдае предубеждението – става ясно колко непълноценни са ромите.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Частните телевизии bТV, NOVA и TV7 също се изкушават да канят често като експерти лица, застъпващи националистически тези или споделящи стереотипите за ромите от типа на проф. Божидар Димитров, Александър Каракачанов, Ангел Джамбазки, псевдо-демографите проф. Петър Иванов и Искрен Веселинов и др., които спокойно и дълго да обосновават правотата на националистическите тези и недобросъвестността, корумпираността или непрофесионализма на лицата, отстояващи тезите за толерантност и за адресиране към социалните проблеми, а не за етнизиране на социалните отношения. Така те задават рамката и обгръщат със спирала на мълчание либералната и демократична позиция, маргинализират я и я изключват като заслужаваща обществено внимание гледна точка.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Прави впечатление, че когато частните телевизии канят експерти-специалисти като прокурори, следователи, съдии, висши служители на различни структури на МВР и ДАНС, те рядко или никога не си позволяват да използват определения или оценки, които са „политически некоректни“ и центрирани върху етничността, за разлика от репортерите и водещите. Тъй като криминалните престъпления представляват голяма част от предаванията за ромите в тези телевизии, изглежда естествено медиите да се фокусират върху гледната точка на силите на реда, главно на следствието и прокуратурата. Проблем е, че рядко се отива по-далеч от това.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Когатотрите частни телевизиипредставят „ромски експерти“ или „представители на ромската общност“, те обикновено са подбрани така, че засилват негативните нагласи и стереотипи за групата, а не представят обективно „различна гледна точка“. Това най-често са настоящи или бивши роми депутати (Цветелин Кънчев, Александър Филипов, Александър Методиев), членове на общински съвети или лидери на ромски организации, които се ползват с лоша репутация сред българското общество заради доказани или подозирани корупционни скандали, изборни измами, свързани с купуването на гласове и др. Нещо повече, журналистите с въпросите и тезите си засилват предубеждението спрямо „ромските представители“ като припомнят, че срещу тях са повдигани обвинения от различен тип и внушават, че не бива да им се вярва. В същото време тези лица рядко са в състояние да формулират и обосноват гледна точка, която да е наистина различна от масово споделяните стереотипи. Така поканените ромски експерти на практика най-често затвърждават негативните стереотипи за общността си. Като цяло подборът на експертите-българи и експертите роми/представителите на ромската общност е много неравностоен – българите са лекари, учени, адвокати, прокурори, съдии, (главни) архитекти, директори на училища, министри, зам-министри, началници на отдели в национални институции или повече или по-малко уважавани политици. От другата страна виждаме недобре образовани хора с проблемно поведение. Те не могат да променят негативни стереотипи, а само да ги затвърдят.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Националната телевизия (БНТ) проявява повече професионализъм при избора на експерти и кани по-често експерти, които са в състояние да формулират противоположни гледни точки по сложен социален проблем и да аргументират тезите си. Въпреки че имат много по-малко предавания за ромите от всяка друга наблюдавана телевизия, те канят по-симпатични, по-добре подготвени, по-ерудирани, по-вдъхващи доверие роми в качеството им на експерти или представители на общността.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Обобщения и изводи</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
1.През годините на пост-социализма влиянието на електронните медии (и особено на телевизиите) за формирането на знания, стереотипи и нагласи спрямо ромите нарасна неимоверно. Това се дължи на освобождаването им от партийната цензура, на постигнатата степен на свобода на словото, на развитието на модерните технологии, на променената социетална ситуация, при която преките контакти между роми и не-роми намаляват многократно.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
2.Медиите от втората половина на 90-те години на 20-в. и до момента на осъществяване на наблюдението участват, наред с политиците, в обвиването със „спирала на мълчанието“ на идеите за промяна на типа национална държава – от етнически (държава на етническите българи, които упражняват цялата политическа власт, в чиито ръце е съсредоточена икономическата власт и които налагат културата си като еталон за национална култура) в граждански (нация на равноправни граждани, обединени от общи закони и общи за всички права) и по този начин намалиха шанса да се осъществи един нов цивилизационен избор и промяна в модела на националната държава, който да доведе до по-малък риск от етнизиране на проблемите, междуетнически конфликти и етническа мобилизация на малцинствата.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
3.До голяма степен медиите, наред с политиците, затвърждават етнонационализма като идеология и практика, етноцентризма като основна нагласа, затвърждаваща по-ниския социален статус на малцинствените етнически общности, затрудняваща равноправието и правеща невъзможна равнопоставеността между представителите на мнозинството и етническите и религиозните малцинства, особено пък когато става дума за големите малцинствени общности и за ромите – в частност.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
4.Електронните медии (разглежданите телевизии) по правило затвърждават негативните стереотипи, нагласи, предубеждения и социалните дистанции спрямо ромите чрез избора на събития, в които ромите „представляват проблем или заплаха“, които са представени на зрителите като най-значими, като дневен ред на гражданското общество и политиците;</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
5.Електронните медии (разглежданите телевизии) по правило затвърждават негативните стереотипи, нагласи и предубеждения спрямо ромите чрез фрейминга (рамкирането) – поставянето на новината в контекста на междуетническите взаимоотношения и конфликти, а не на решаването на значими социетални проблеми.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
6.Друг начин за засилване на стереотипите и предубежденията спрямо ромската общност е постоянното повторение на еднотипни негативни проявипри представянето й;постоянно асоцииране на ромите с едни и същи осъждани от обществото характеристики: нежелание за работа; наплащане на дължими данъци, такси, осигуровки, услуги; паразитиране върху обществените средства за образование, здравеопазване и социално подпомагане; безотговорно родителство; криминална престъпност в цялото й многообразие, извършвана с много жестокост и безскрупулност; незачитане и неспазване на законовите и моралните норми на обществото; придържане към културни образци, които нямат нищо общо с тези на макрообществото, които представляват заплаха за обществото. В различна степен това се прави от всички наблюдавани телевизии.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
7.През изследвания период и в шестте наблюдавани телевизии е имало множество предавания, които затвърждават (в различна степен) негативни стереотипи и предразсъдъци за ромите. Това най-често се случва чрез генерализации (отделен случай се представя/възприема като типичен за дадена група и като групова характеристика на всички нейни членове). В изчистен вид генерализации от този тип срещаме в телевизионните материали на СКАТ и АЛФА, но се използват и от водещи и репортери на bТV, NOVA и TV7.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
8.Етническата принадлежност на извършители на криминални престъпления или нарушения на обществения ред се съобщават по всички медии, когато става дума за роми. Нещо повече, дори когато става дума само за заподозрени, етническата принадлежност се съобщава (ако заподозреният е ром). Това е нарушение на журналистическата етика; съдейства за затвърждаване на стереотипа, че ромите са криминални престъпници; засилва негативните нагласи и социалните дистанции спрямо цялата ромска общност.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
9.Телевизионните журналисти често подбират експерти, които затвърждават националистическите и етноцентристките нагласи в българското общество и масово разпространените негативни стереотипи и нагласи за ромите. При представянето на новини от криминалната хроника журналистите дават превес на полицейската гледна точка, но въпреки това експертите – висши служители на МВР, прокурори и др. – спазват коректен тон, избягват етнизирането на проблема и етническите генерализации в по-голяма степен от журналистите.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
10.Негативните стереотипи за ромите се засилват от неравностойното подбиране на „представителите“ на двете общности: от една страна имаме топ-експерти българи: министри и зам.-министри, лекари, учени, адвокати, прокурори, съдии, (главни) архитекти, директори на училища, началници на отдели в национални институции или повече или по-малко уважавани политици. От другата страна виждаме недобре образовани хора с проблемно поведение. Те не могат да променят негативни стереотипи, а само да ги затвърдят.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
11.Когато двете националистически и трите частни телевизии представят „ромски експерти“ или „представители на ромската общност“, те обикновено са подбрани така, че засилват негативните нагласи и стереотипи за групата, а не представят обективно „различна гледна точка“.Националната телевизия (БНТ) проявява повече професионализъм при избора на експерти и кани по-често експерти, които са в състояние да формулират противоположни гледни точки по сложен социален проблем и да аргументират тезите си. Въпреки че имат много по-малко предавания за ромите от всяка друга наблюдавана телевизия, те канят по-симпатични, по-добре подготвени, по-ерудирани, по-вдъхващи доверие роми в качеството им на експерти или представители на общността.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
12.Националната телевизия БНТ в най-малка степен е центрирана върху етничността на българските граждани и е излъчила най-малко предавания за ромите – само 36 за целия изследван период. За редакторите и журналистическите екипи на тази телевизия етничността изглежда е свързана преди всичко с културни различия, затова много от техните предавания представят културата, празниците и обредите на различни ромски субгрупи по един позитивен начин. Предаванията за остри социални проблеми или за криминални прояви от особена значимост, в които са замесени роми, в повечето случаи са представени професионално, с привличането на мнението на експерти по разглеждания проблем и на роми – участници или свидетели на събитието или пък поканени като експерти.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
13.Частните телевизии се издържат само от реклами, затова за тях високият зрителски интерес е от екзистенциална важност. Те се опитват да го задържат с повече развлекателни предавания, затова излъчват повече материали с насилие и „екзотични персонажи“. В наблюдаваните от нас новинарски емисии те очаквано по-често, отколкото БНТ излъчват репортажи по криминални хроники и прес-съобщения на полицията. За да се харесат на повече зрители (а и поради ограниченията във времето) те са по-склонни да представят сложните социални проблеми по опростен и стереотипен начин. Затова в сутрешните и вечерните новинарски блокове, които изследвахме, те забавляват и/или плашат зрителите с много повече стереотипно представени предавания за ромите.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
14.Всички предавания за ромите на телевизиите на двете крайни националистически партии СКАТ и АЛФА са негативни. Репрезентациите за ромите, които те разпространяват, са необосновани генерализации, представящи цялата общност като криминални престъпници, като група, представляваща сериозна заплаха за икономическото и културното развитие на страната, все повече – като демографска заплаха. Техните послания и предложения за решаване на така формулираните проблеми са крайни, но последователни и ясни: ромите трябва да бъдат обект на постоянен контрол и насилие от страна на органите на реда, институциите и гражданските структури. Трябва да се наложат допълнителни ограничения на достъпа им до медицински услуги и да се въведат допълнителни ограничения за ползването от ромите на социални услуги и помощи. Трябва да се гонят от градовете, защото са шумни и замърсяват междублоковите пространства. Трябва да се гонят от селата, защото извършват беззакония и насилия. Всички, които не споделят такава идеология или не изпълняват тези призиви са обявени за корумпирани или национални предатели.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Използвана литература</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
БХК, 2000. Етническата преса в България. София.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
БХК, 2002. Етническите малцинства в печата. София.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
БХК, 2007-2011. Годишен доклад за правата на човека.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
КЗМП (Комитет за защита на малцинствените права) 1994. Образът на ромите в българския печат. София: КЗМП.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Пампоров, А. 2011. ‘Пияните мургави престъпници (Образът на ромите в българските печатни издания в предизборен контекст) ’. В: Население, 2011/3-4.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Попов, В. 1993. „Българи и цигани (междуетнически отношения). В: Етническата картина в България. София: „Клуб 90”.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
ППЧ. 1997. Малцинствата в медиите: реалности и предразсъдъци. Международна конференция.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
ПРООН. 2002. Извън капана на зависимостта. Ромите в Централна и Източна Европа. София.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Стойчев, Л. 2011. ‘Динамика на цените, заетост и активност на медиите по отношение на ромите през периода август 2010 – февруари 2011 година’. В: Население, кн. 3-4/2011.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Томова, И. 2011. ‘Ролята на българските медии в конструирането на негативния образ на ромите’. В: Население, кн. 3-4/2011.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Bandura, A. 2009. Social Cognitive theory of mass communication. In: Bryant, J., M. Oliver, 2009. Media Effects. Advances in Theory and Research. Ney York, London: Routledge (3d ed.)</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Berbrier, M. (1998). „HalftheBattle“: CulturalResonance,FramingProcesses, andEthnicAffectationsinContemporaryWhiteSeparatistRhetoric. SocialProblems,Vol. 45, No. 4 (Nov., 1998), pp. 431-450. Oxford UniversityPress. SocietyfortheStudyofSocialProblems. Stable URL:<a href="http://www.jstor.org/stable/3097206" rel="nofollow" sl-processed="1" style="color: #0066cc; text-decoration: none;">http://www.jstor.org/stable/3097206</a></div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Brubaker, R. and F. Cooper, 2000. Beyond „Identity”. In: TheoryandSociety, vol. 29, pp. 1-47.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Brubaker, R. (1996). NationalismReframed: NationhoodandtheNationalQuestioninthe New Europe, CambridgeUniversityPress.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Bryant, J., D. Zillmann 2002. Media Effects. Advances in Theory and Research. New Jersey: LawrenceErlbaum Associates, Inc. (2nded)</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Bryant, J., M. Oliver, 2009. Media Effects. Advances in Theory and Research. Ney York, London: Routledge (3d ed.)</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Chiricos, T., S. Eschholz and M. Gertz (1997). ‘Crime, News and Fear of Crime. Toward an Identification of Audience Effects”. Social Problems. Vol. 44, N 3/1997, pp 342-357.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Gerbner, G. (1970). CulturalIndicators: TheCaseofViolenceinTelevisionDramaIn: Annalsofthe American Academy ofPoliticalandSocialScience,Vol. 388, PoliticalIntelligenceforAmerica’sFuture (Mar., 1970), pp. 69-81</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Gerbner, G., L. Gross, M. Morgan and N. Signorelli, (1980). ‘The ‘mainstreaming’ of America: Violence profile N 11.’ Journal of Communication. 30:10-29.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Gordon, M.q and L. Heath (1981). ‘The news business, crime and fear.’ In: Reactions to Crime, (D. Lewis, Ed.), 227-250. Beverly Hills: Sage.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Hartnagel, T. (1980). “SubcultureofViolence: FurtherEvidence”. In: The Pacific SociologicalReview,Vol. 23, No. 2 (Apr., 1980), pp. 217-242. Publishedby: UniversityofCaliforniaPress. Stable URL:<a href="http://www.jstor.org/stable/1388818" rel="nofollow" sl-processed="1" style="color: #0066cc; text-decoration: none;">http://www.jstor.org/stable/1388818</a></div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
L. Heath (1984). ‘Impact of newspapers crime reports on fear of crime: Multi methodological investigation.” Journal of Personality and Social Psychology 47:263-276.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Jackman, M. (1994). TheVelvetGlove: PaternalismandConflictinGender, ClassandRaceRelations. BerkeleyandLosAngeles: UniversityofCaliforniaPress.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Massey, D.andN. Denton (1989). „Hyper-segregationin U.S. metropolitanareas: Black andHispanicsegregationalongfivedimensions.“ Demography 26(3):373-392.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Mastro, D. (2009), Effects of Racial and Ethnic Stereotyping. In: Bryant, J., M. Oliver, 2009. Media Effects. Advances in Theory and Research. Ney York, London: Routledge (3d ed.)</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
McCormack, T. (1978). Machismo in Media Research: ACriticalReviewofResearchonViolenceandPornographySocialProblems,Vol. 25, No. 5 (Jun., 1978), pp. 544-555</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
McCombs, M., A. Reynolds, (2009). ‘How the news shapes our civic agenda”. In: Bryant, J., M. Oliver, 2009. Media Effects. Advances in Theory and Research. Ney York, London: Routledge (3d ed.)</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Morgan, M., J Shanahan, N. Signorelli (2009). Growing up with television: Cultivation process. In: Bryant, J., M. Oliver, 2009. Media Effects. Advances in Theory and Research. Ney York, London: Routledge (3d ed.)</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Nelson, T. (2002). The Psychology of Prjudice. Boston: Allyn and Bacon.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Roskos-Ewoldsen, D., B. Roskos-Ewoldsen and F. Carpentier (2009), Media priming: An updated synthesis. In: Bryant, J., M. Oliver, 2009. Media Effects. Advances in Theory and Research. Ney York, London: Routledge (3d ed.)</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Sacco, V. (1995). ‘Media ConstructionsofCrime”.Annalsofthe American Academy ofPoliticalandSocial Science,Vol. 539, ReactionstoCrimeandViolence (May, 1995), pp. 141-154Sage Publications, American Academy ofPoliticalandSocial Science. Stable URL: <a href="http://www.jstor.org/stable/1048402" rel="nofollow" sl-processed="1" style="color: #0066cc; text-decoration: none;">http://www.jstor.org/stable/1048402</a></div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Shah, D., H. Rojas, and J. Cho, 2009. Media and civic participation: On Understanding and misunderstanding of communication effects. In: Bryant, J., M. Oliver, 2009. Media Effects. Advances in Theory and Research. Ney York, London: Routledge (3d ed.)</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
L. Shrum, (2009). Media Consumption and perception of social reality: Effects and underlying processes. In: Bryant, J., M. Oliver, 2009. Media Effects. Advances in Theory and Research. Ney York, London: Routledge (3d ed.)</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Sparks, G., C. Sparks and E. Sparks, (2009). Media Violence. In: Bryant, J., M. Oliver, 2009. Media Effects. Advances in Theory and Research. Ney York, London: Routledge (3d ed.)</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
D. Tewksbury and D. Scheufele (2009). News Framing Theory and Research. In: Bryant, J., M. Oliver, 2009. Media Effects. Advances in Theory and Research. Ney York, London: Routledge (3d ed.)</div>
</div>
<div>
<span style="font-family: Trebuchet MS, sans-serif;"><b><i><br /></i></b></span></div>
<div>
<span style="font-family: Trebuchet MS, sans-serif;"><b><i><br /></i></b></span></div>
Anonymoushttp://www.blogger.com/profile/12680655178454276528noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8866810867496362491.post-24138989575511277022015-02-27T10:26:00.001+02:002015-02-27T10:26:19.858+02:00ГЕРОИЧНИТЕ ПОДВИЗИ НА ПЪРВИЯ РОМСКИ ДЕПУТАТ<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiEz3UsHvc2s4uW31EvA1YvmD9p6Crphy5-2SDAqGeu8MERTamElBv0zSpic_-21gbUcjSDLMJKcKg1ZO2ZI0zN54bGjQkQQx8rhyoP0IT1u41ZVy63oZVn-fJBHr1kKooAImC32_BhdqU/s1600/111.jpg" imageanchor="1" style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiEz3UsHvc2s4uW31EvA1YvmD9p6Crphy5-2SDAqGeu8MERTamElBv0zSpic_-21gbUcjSDLMJKcKg1ZO2ZI0zN54bGjQkQQx8rhyoP0IT1u41ZVy63oZVn-fJBHr1kKooAImC32_BhdqU/s1600/111.jpg" height="200" width="200" /></a><span style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">Чудни подвизи е описал в автобиографиите си Шакир Пашов – първият ромски депутат в България.</span><br style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;" /><span style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">Ако се вярва на житиеописанията му, той не само е избиран като народен представител в парламента и по царско, и по комунистическо време, но и в двата случая след това е бил интерниран, и то на едно и също място. Факт е обаче, че без да проявява излишна скромност, благодарение на своята адаптивност дългогодишният лидер на малцинството успявал да оцелява в превратните периоди през ХХ век у нас.</span><span id="more-7705" style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;"></span><br style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;" /><span style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">Според официалните данни Шакир Махмудов Пашов е роден на 20.Х.1898 г. в днешния софийски квартал Горна баня. Завършил е училище за жп работници. Участва в политическите борби като привърженик на БКП, а по-късно за кратко е емигрант в Турция. През 1931 г. създава циганска организация в София, която издава вестник „Тербие“ (Възпитание), забранен след преврата на „Звено“ през 1934 г.</span><br />
<table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto; text-align: center;"><tbody>
<tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgwAqqpUlnylZWPxyvlsI8HUv-qumf1FoY0J4id8lauOadjhIHv2L3pu7f-EOzZkZjK-LqyYVqdhW8GQldAfSBwgh0qjaGMLyix3DSxgzR9cnVWw4EAIxDJsAZpw0f_huEQn-Nl_WWMXI8/s1600/222.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgwAqqpUlnylZWPxyvlsI8HUv-qumf1FoY0J4id8lauOadjhIHv2L3pu7f-EOzZkZjK-LqyYVqdhW8GQldAfSBwgh0qjaGMLyix3DSxgzR9cnVWw4EAIxDJsAZpw0f_huEQn-Nl_WWMXI8/s1600/222.jpg" height="240" width="320" /></a></td></tr>
<tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;"><span style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px; text-align: left;">Шакир Пашов (вдясно) води ромска група на манифестация</span></td></tr>
</tbody></table>
<span style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">Истински бум създава Пашов около себе си непосредствено след 9 септември 1944 г. Разказва спомени, от които излиза, </span><span style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">че е бил изключително заслужил към работническото движение</span><br style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;" /><span style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">в България. В една от саморъчно написаните му автобиографии твърди следното:</span><br style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;" /><span style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">„… През 1923 г. в изборите за народни представители е кандидат и другаря Георги Димитров, който посети урните на III районна избирателна секция в училището „Васил Левски“ на ул. „Димитър Петков“ и за миг опозиционната шайка се хвърли върху него с юмруци, но нашата партийна група, която бе там като агитатори, веднага се нахвърли и отървахме от ръцете им др. Димитров, като дойдоха и други другари. Изпратихме ги до трамвая и той ми каза: „Шакир, един ден като дойдем на власт, ти ще бъдеш най-голям човек, а пък на мен от гарата до двореца ще постелят килим и ето дойде славната дата 9.IХ.1944 г., и се сбъдна, аз станах народен представител във Великото народно събрание, закърмен с идеите на партията, защото целият ми живот премина в борба за тържествуването на марксическите идеи в антифашистката ми дейност от 1919 година и до днес председател съм на 18 ОФ организация II секция в жк „Дружба“ гара Искър кв.</span><span style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">Васил Левски, V район.“</span><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhb3K7TIacDARib15Wz18s5q57Uu_w2Z21HRbVwcgkrz8jkSSEAujlIgckjc2yfI5kYk2wnAXUg9KdQjrS8L1CBx4DY28F3GPRLEQeHUrF3UUGPSCcH26P0S2P0G2QwhTvNKTcd7Aue_s4/s1600/333.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhb3K7TIacDARib15Wz18s5q57Uu_w2Z21HRbVwcgkrz8jkSSEAujlIgckjc2yfI5kYk2wnAXUg9KdQjrS8L1CBx4DY28F3GPRLEQeHUrF3UUGPSCcH26P0S2P0G2QwhTvNKTcd7Aue_s4/s1600/333.jpg" height="240" width="320" /></a></div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
<br /></div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Пак там Шакир Пашов се пише стар комунист. Още през 1918 г., само година след Октомврийската революция в Русия, той станал член на Българската работническа партия (тесни социалисти)<br />На едно събрание в театър „Ренесанс“ заедно с основаната от него партийна група били решили да отделят „една скромна сума“ за дома на партията на „Лъвов мост“, който после бил опожарен от буржоазната власт. Като делегат пък бил взел участие и в конгреса на партията, провел се през 1922 г. в същия театър, на който присъствали и известни международни дейци като Клара Цеткин, свидетелства Пашов. Ако се вярва на спомените, следват дълги години на преследвания:<br />„През 1923 г. бях потърсен от агенти на полицията, но аз реших да избягам в Кюстендил, където се включих в строежа на Популярната банка като арматурист железар, а бях оставил жена и три деца без никакви средства. “<br />След потушаването на Септемврийското въстание и завършването на строителството на банката се върнал в София, разказва Шакир. Там се отдал отново на „нелегална работа“.</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
<br /></div>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiHYmpVI50Df70G87LWYcjL5oGMrsxnA1D20e5ezGKSItFoBFYJ0NbLrflkDJH0mt-VRlPMyYLVo1u8KWApRRdwm61-zX30khFpHmqfCwRTJu9EOr65buVswyX_2EUHVj9QO-J-nXI4fas/s1600/444.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiHYmpVI50Df70G87LWYcjL5oGMrsxnA1D20e5ezGKSItFoBFYJ0NbLrflkDJH0mt-VRlPMyYLVo1u8KWApRRdwm61-zX30khFpHmqfCwRTJu9EOr65buVswyX_2EUHVj9QO-J-nXI4fas/s1600/444.jpg" height="240" width="320" /></a></div>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<br /></div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
<span style="line-height: 16.7999992370605px;">Веднага се свързал с Вълчо Иванов и „възстановил“ партийната група.</span><br style="line-height: 16.7999992370605px;" /><span style="line-height: 16.7999992370605px;">„За заслугите и борбата ми през 1924 г. в образувания единен фронт между земеделци и комунисти Вълчо Иванов постави моята кандидатура в изборите за народни представители и аз бях избран за такъв от БРП. На 15 април 1925 г. за атентата в „Св. Неделя“ бях отново арестуван в участъка, после и в 6-и полк, после в дирекцията на полицията и училище „Фотинов“, където престоях цели три месеца. Поради непрекъснатото ми преследване и обиски вкъщи аз реших да емигрирам в Турция, за което взех разрешение и от другарите…“</span><br style="line-height: 16.7999992370605px;" /><span style="line-height: 16.7999992370605px;">Към актива си той е добавил и присъствие на траурната церемония по погребението на Димитър Благоев.</span><br style="line-height: 16.7999992370605px;" /><span style="line-height: 16.7999992370605px;">Приносът му не остава незабелязан. Още повече, че по собствените му разкази още на 10 септември 1944 г. </span><span style="line-height: 16.7999992370605px;">той сам отива във временния щаб на БКП на ул. „Врабча“ в София и предлага услугите си на новата власт. Така под ръководството на Шакир Пашов на 6.</span><span class="skimlinks-unlinked" style="line-height: 16.7999992370605px;">III.1945</span><span style="line-height: 16.7999992370605px;"> г. е създадена „Общоциганска организация за борба срещу фашизма и расизма и за културното издигане на циганското малцинство в България“.</span></div>
<table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto; text-align: center;"><tbody>
<tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiK3AEiekg4O0BVuFCCYIxeSXY9Pp3zwt6590FyGBG3qbz90-0RsrI8P6LL8tV3IGRLsaYabsfVq7EyC1rpyimLVPXWAJBhl_6_FEM3ENA-Tfljk7kwpLczaWaHCWtbcj-FzO-xpcL7eTI/s1600/555.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiK3AEiekg4O0BVuFCCYIxeSXY9Pp3zwt6590FyGBG3qbz90-0RsrI8P6LL8tV3IGRLsaYabsfVq7EyC1rpyimLVPXWAJBhl_6_FEM3ENA-Tfljk7kwpLczaWaHCWtbcj-FzO-xpcL7eTI/s1600/555.jpg" height="240" width="320" /></a></td></tr>
<tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;"><span style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px; text-align: left;">Пашов (легнал в средата) е създал и футболния отбор на ромите</span></td></tr>
</tbody></table>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
<span style="line-height: 16.7999992370605px;">Скоро след идването на власт на ОФ правителството Шакир Пашов е назначен и за председател на циганското малцинство към новосъздадената организация на дружествата на малцинствата. При това никой не може да отрече, че той веднага развива много активна дейност. По съветски образец и с негова инициатива у нас се създава цигански театър „Рома“, организатор е и на футболен отбор на малцинството, който от 1946 г. играе успешно в националната лига. Става основател и главен редактор и на вестник „Романо еси“ („Цигански глас“).</span><br style="line-height: 16.7999992370605px;" /><span style="line-height: 16.7999992370605px;">В духа на онази епоха почти всеки брой на вестника, чийто управител е той, </span><span style="line-height: 16.7999992370605px;">излиза с негов портрет н</span><span style="line-height: 16.7999992370605px;">а първа страница. </span><span style="line-height: 16.7999992370605px;">Най-често, освен уводната му статия, печатното издание публикува и някоя негова реч.</span></div>
<table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto; text-align: center;"><tbody>
<tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiBaqnGRGGoO4xAOkClhCSWr9XrwasmYJl2QRYjVmDwape80k0mXnRgy_e01R6wrGIHFV6Qdqedr1rbvX8rFc8Xcx_bu2hyphenhyphenRItuSqfnhv-sf-2H5w8rRrgcivkyrczgLPWhS6Cc7XgzSQk/s1600/666.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiBaqnGRGGoO4xAOkClhCSWr9XrwasmYJl2QRYjVmDwape80k0mXnRgy_e01R6wrGIHFV6Qdqedr1rbvX8rFc8Xcx_bu2hyphenhyphenRItuSqfnhv-sf-2H5w8rRrgcivkyrczgLPWhS6Cc7XgzSQk/s1600/666.jpg" height="240" width="320" /></a></td></tr>
<tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;"><span style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px; text-align: left;">По време на мандата си Шакир Пашов гостува в различни части на страната<br /><br /><div style="text-align: justify;">
<span style="line-height: 16.7999992370605px;">Такъв е случаят с девети брой на вестника от 14 януари 1948 г. До големия портрет на героя също има някои биографични бележки. В тях секретарят на циганското дружество Яшар Сотиров между другото пише с хвалебствен тон:</span></div>
</span><span style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px; text-align: left;"><div style="text-align: justify;">
<span style="line-height: 16.7999992370605px;">„Разбити циганите от Индийския император през 7-ия век след Христа се предвождали от селския водач Берко, а след двадесет века (?!) пръв след Берко като борец за демокрация, свобода и правдини Шакир Махмудов Пашов запалва искрата за пробуждане от летаргически сън на циганското малцинство в България.“</span></div>
</span><span style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px; text-align: left;"><div style="text-align: justify;">
<span style="line-height: 16.7999992370605px;">Но между най-куриозните броеве има и такива, в които Шакир сам е писал стихове … за себе си.</span></div>
</span><span style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px; text-align: left;"><div style="text-align: justify;">
<span style="line-height: 16.7999992370605px;">По този повод големият наш сатирик Радой Ралин е посветил на него и свое есе за тщеславието. В него за илюстрация по темата Радой цитира и едно уникално стихотворение, публикувано във вестник „Романо еси“, бр. 10 от 30.</span><span class="skimlinks-unlinked" style="line-height: 16.7999992370605px;">IV.1948</span><span style="line-height: 16.7999992370605px;"> г.:</span></div>
</span></td></tr>
</tbody></table>
<table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto; text-align: center;"><tbody>
<tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjmhlYZ8wcWYHMbJPR3Z-RqcXDI5KMGAXaSfKFyoJkNwTFQC5bIYPc5JZ5rhXgw70PkL_1BN6uGLW2gUAK1Gat6OO2HLqaV8GfhjDoLiiaykL28oInTXnh5bof9RDLDVwbC81PMearBpqA/s1600/777.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjmhlYZ8wcWYHMbJPR3Z-RqcXDI5KMGAXaSfKFyoJkNwTFQC5bIYPc5JZ5rhXgw70PkL_1BN6uGLW2gUAK1Gat6OO2HLqaV8GfhjDoLiiaykL28oInTXnh5bof9RDLDVwbC81PMearBpqA/s1600/777.jpg" height="240" width="320" /></a></td></tr>
<tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;"><span style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px; text-align: left;">Вестник „Романо Еси“ с портрет на Пашов на първа страница<br /></span></td></tr>
</tbody></table>
<strong style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">Привет, любимий другарю Шакир М. Пашов</strong><br style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;" /><em style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">Посвещава се на др.</em><em style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">Шакир М. Пашов</em><em style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">, председател на организацията на малцинствата</em><br />
<strong style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;"><em>Не се срами, ти другарю,<br />днес са светли, съдбоносни дни,<br />виж как моят народ смел, радостен очаква<br />срещата на своя любим сънародник другаря Шакир М. Пашов.<br />Обърни се и виж кой те кара<br />със любов и със пищов,<br />и затуй поздрави го другаря<br />Шакир М. Пашов.<br />Жени, мъже, деца, всички заедно мечтаеха<br />да посрещнат час по-скоро,<br />своя защитник, запомни го,<br />обикни го, другаря Шакир М. Пашов.<br />Нима е било възможно<br />такова слънце да грей?<br />Трети Април като отпечатък в сърцето и джигера няма да избелей.<br />Камионът профуча със скъпия гост и викаха „Ура!“ и бащите, и майките, и децата.<br />Язовири и тунели<br />да строим при всеки зов<br />вдъхновени с сила, гордост<br />от Шакир М. Пашов.<br />Да живеят, да живеят Сталин, Тито, Димитров<br />и другаря Шакир Махмудов Пашов!</em></strong><br style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;" /><span style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">Автор: ШАКИР М. ПАШОВ<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
</div>
</span><div>
<span style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;"><br /></span></div>
<table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto; text-align: center;"><tbody>
<tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgIeTnjyWBeXd1RybQHxxPgiSaUvrZc1KAlIulOMuN5Mg3vi4QMNGvsr4UhpSHJQ55dAKuHD0OLZ6PThLqYJXj1dFM1x7tStPnH3X-tbhB88tfAvck5vwai2B7_O6wszzFsWW6os4Vln7s/s1600/888.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgIeTnjyWBeXd1RybQHxxPgiSaUvrZc1KAlIulOMuN5Mg3vi4QMNGvsr4UhpSHJQ55dAKuHD0OLZ6PThLqYJXj1dFM1x7tStPnH3X-tbhB88tfAvck5vwai2B7_O6wszzFsWW6os4Vln7s/s1600/888.jpg" height="240" width="320" /></a></td></tr>
<tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;"><span style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px; text-align: left;">Представленията на циганския театър “Рома” се ползват с небивал успех</span></td></tr>
</tbody></table>
<div>
<span style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">Подигравките на сатирика по адрес на ромския лидер не свършват с това. Той пише, че всички речи на Пашов, публикувани във вестника, са всъщност едно и също слово. </span><span style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">Променя се единствено обръщението: „Драги сливенски цигани…“ или „Драги шуменски цигани…“, според това в кой град Пашов е организирал митинга. В сатирата се набляга и на факта, че след официалните церемонии, за да зарадват своя любим народен представител, местните роми се отдавали на пищни веселби с печени агнета и кючеци.</span></div>
<span style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">Изведнъж обаче на бляскавата кариера на Шакир Пашов е сложен край.</span><br style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;" /><span style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">На 7.</span><span class="skimlinks-unlinked" style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">IV.1949</span><span style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;"> г. Централното ръководство на „Културно-просветната организация на циганското малцинство в България“ изключва Шакир Пашов от редовете си за „проявена противонародна дейност преди 9.IХ.1944 г. като сътрудник на полицията и проявената след тази дата разложителна дейност“, Шакир Пашов е изпратен на заточение.</span><br style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;" /><span style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">Осмивайки циганския водач, Ралин твърди, че </span><span style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">причината да изпадне впоследствие в немилост</span><br style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;" /><span style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">е „кражба – банална, криминална“, </span><span style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">но не уточнява каква. В същото време слухове от онези години пък са разпространявали версията, че Пашов заедно с други шефове на театър „Рома“, докато били на турне във Виена, разпродали и изпили целия реквизит, който бил закупен с държавни средства. В една от автобиографиите, самият Пашов разказва как лично другарят Георги Димитров го поканил, когато дошъл на власт и му отпуснал немалка сума за тази цел.</span><br style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;" /><span style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">Реабилитиран е чак след 1956 г. Тогава работи в ръководството на Циганското народно читалище „Девети септември“ в София. През 1959 г. </span><span style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">отново е интерниран за три години в Добруджа и отново реабилитиран през 60-те години. През 1976 г. от ЦК дори му е издадена членска книжка за Съюза на активните борци против фашизма и капитализма.</span><div>
<span style="color: #333333; font-family: Verdana;"><span style="font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;"><br /></span></span><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjjT1vipbkEP7qqIXX9WG5mZGnZ8_iWqK8VScy42b0R-FQ8BGynzGuFajJd-8-wNcnZbP14Qur5UbyVfUTJ_vt1kxgCLIq1RrxfLE-Mi63e8CXDeIuLJr8akFVk_6SFlcWMWrjtk_SxiXQ/s1600/999.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjjT1vipbkEP7qqIXX9WG5mZGnZ8_iWqK8VScy42b0R-FQ8BGynzGuFajJd-8-wNcnZbP14Qur5UbyVfUTJ_vt1kxgCLIq1RrxfLE-Mi63e8CXDeIuLJr8akFVk_6SFlcWMWrjtk_SxiXQ/s1600/999.jpg" height="240" width="320" /></a></div>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<br /></div>
<div>
<span style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">Независимо от тези превратности на съдбата за мнозина Шакир Пашов е бил многостранна личност – общественик, политик, поет, написал е непубликувана „История на циганите“, както и пиесата „Бялата циганка“.</span><br style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;" /><span style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">„Уважавам Радой Ралин като смел и даровит автор, който в годините на тотална липса на свобода на словото не се боеше да казва истината, но не съм съгласна с оценката му за Шакир Пашов – казва пред „168 часа“ Лиляна Ковачева, която е автор на биография на ромския лидер. – Дълги години той е бил единственият представител от ромското население у нас със средно образование. Бил е обаятелна личност, винаги добре облечен, а комичните моменти са породени по-скоро от необходимостта да се нагажда към промените и нелеките политически условия у нас. Затова, независимо от някои залитания, като обществен деятел Пашов има много големи заслуги за издигането на ромската общност у нас. На практика той твърдо е отстоявал интересите й.“</span><br style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;" /><span style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">Ковачева хвърля светлина и върху някои факти от биографията на ромския лидер. </span><span style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">Между тях и евентуалната причина за репресиите срещу него.</span></div>
<span style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">„Интересното е, че заради дейността си </span><span style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">той е интерниран и преди </span><span style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">9 септември, и след това.</span><br style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;" /><span style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">По ирония на съдбата и двата пъти на едно и също място – село Рогозина, Добричко. Когато изпада в немилост по комунистическо време, също е интерниран и в гр. Белене, но не е бил затворен в лагера, както пише в някои други негови биографии. Той почина отдавна, през 1981 г., но съм разговаряла с негови роднини и потомци. От тях знам, че в края на живота си е бил доста разочарован от своите братя по етнос. Доколкото съм запозната, именно хора от неговите среди са го натопили навремето. Така някой от приближените му е казал в милицията, че Пашов все още пазел портрет на царя в дома си. И действително, след направения обиск на тавана в къщата му била открита снимка на цар Борис III“, разкрива изследователката.</span><br style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;" /><span style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">Според нея той дори не е бил народен представител, а само общински съветник в София.</span></div>
<div>
<span style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;"><br /></span></div>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
</div>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhHIbtA0obvKj__hkysAANPvQ_TctvbKX8M69deEzxQjvJQPYnL8ZaG_W6LokqNtAJs2l55LGZVi0axYwZfebvJp1bhai14T1UY59SvdtZ4c44EYZe92BiAN8NIm6u9JCf5zksrk2Vbxds/s1600/010101.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhHIbtA0obvKj__hkysAANPvQ_TctvbKX8M69deEzxQjvJQPYnL8ZaG_W6LokqNtAJs2l55LGZVi0axYwZfebvJp1bhai14T1UY59SvdtZ4c44EYZe92BiAN8NIm6u9JCf5zksrk2Vbxds/s1600/010101.jpg" height="150" width="200" /></a><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgv8XcnCa7mYRaRqyNDotdaZK95q2AQJBc-_mWyEQUlW_zY4Is9aMEYPyet3BoiI5zDAQwSc0dbHybYqH7uf4enIJNz9bFXvHJOM78uzoNo0y14mA_xqOw6ZLVbM656CP5ARCfAUBX1pZU/s1600/0000.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgv8XcnCa7mYRaRqyNDotdaZK95q2AQJBc-_mWyEQUlW_zY4Is9aMEYPyet3BoiI5zDAQwSc0dbHybYqH7uf4enIJNz9bFXvHJOM78uzoNo0y14mA_xqOw6ZLVbM656CP5ARCfAUBX1pZU/s1600/0000.jpg" height="150" width="200" /></a></div>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<br /></div>
<br />
<div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
Въпреки това „168 часа“ откри документ, който доказва, че е имал запазено място и в парламента. В Държавния архив се съхранява протокол от заседание на Политбюро от 28 февруари 1947 г. Той е подписан лично от Вълко Червенков, Антон Югов, Георги Чанков, Димитър Терпешев, Цола Драгойчева и останалите членове на върховния орган на БКП, а в точка втора е записано:<br />„Др. Димитър Ганев си подава оставката като депутат. Да се предложи на следващите в листата след него другари Григор Врабченски и Христина Брадинска да се откажат, за да влезе във Великото народно събрание др. Шекир Пашев (циганин).“<br />Към решението е прикрепено и „Сведение от другаря Шакир Махмудов Пашов“, в което ромският водач отново подробно припомня заслугите си към БКП. Вероятно за да хванат по-голям декиш, наред с някои от вече известните му невероятни приключения, тук той е добавил и нови детайли, които не се срещат в предишните му биографии:<br />„Взех живо участие през 1920 г. в стачката на железничарите и аз бех стачник, като през това време бех арестуван и откаран в казармите и там ме облекоха като военен железничар. След като пропадна стачката, се уволних и започнах работа при баща си.“<br />Към останалите препоръки на бъдещия народен представител има и някои не много ласкателни. В приложената атестация от някой си „др. Янко Петков“ например пише:<br />„Лицето Шекир Пашев познавам от 1931 г. Доколкото имах възможност тогава да преценя неговата дейност, бях научил за него следното: същият е бил член на БКП (т.с.) в Ючбунарската организация с Вълчо Иванов – тогавашен секретар на секция. По-късно е бил арестуван на два пъти. Първия път през септемврийските събития, втория път във връзка с атентата в „Св. Неделя“. След това у него е настъпила известна уплаха, вследствие на което се е огънал и е преустановил членството си.<br />През 1931 г. бях натоварен от О.К. на Работническата партия да вляза във връзка с представител от циганското малцинство, за да бъдат привлечени със свой кандидат за общинските избори. Аз влязох във връзка с него. В началото той обеща да сътрудничи, но впоследствие се уплаши и не даде никаква работа.“</div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
<br /></div>
<div style="background-color: white; color: #333333; font-family: Verdana; font-size: 12px; line-height: 16.7999992370605px;">
<strong><em><span style="color: grey;">Източник: 168chasa.bg</span></em></strong></div>
</div>
Anonymoushttp://www.blogger.com/profile/12680655178454276528noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8866810867496362491.post-87245403995271537652015-02-21T14:22:00.001+02:002015-02-21T14:30:24.281+02:00МОЯТА ЕВРОПА<span style="font-family: Arial, Helvetica, sans-serif;">Есе, с което кандидатствах в конкурс преди 5 години ...</span><br />
<span style="font-family: Arial, Helvetica, sans-serif;"><br />
</span><br />
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 27.0pt;">
<span style="font-family: Arial, Helvetica, sans-serif;">Моята Европа е моето бъдеще, моето бъдеще са любимите
ми хора, с които всеки ден опознаваме това бъдеще и се стремим да го направим
по-добро за нас и новите поколения.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 27.0pt;">
<span style="font-family: Arial, Helvetica, sans-serif;">Звучи ми някак странно, когато чуя, че някой се
срамува от себе си или от своя произход. Замислям се над това, дали факта, че
съм представител на ромския етнос за мен е положително или напротив. Когато
върна лентата назад и си спомня за това колко дълъг път извървяхме, за да
постигнем успехите, които са факти днес, усещам удовлетворение. Всичко си е
струвало!<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 27.0pt;">
<span style="font-family: Arial, Helvetica, sans-serif;">Ромската общност винаги е била и ще продължава да бъде
част от Европейската модерна организация. Тя винаги е внасяла колорит и
възхищение у различните народи, проповядвала е мир и веселие. Чрез богатия си
фолклор ромите винаги успяват да докоснат всяко едно сърце, независимо от какъв
произход е и какъв език говори.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 27.0pt;">
<span style="font-family: Arial, Helvetica, sans-serif;">В началото на 21 век Европейският съюз отваря своите
граници за всички нас и ни приема такива, каквито сме. Всички ние трябва да
осъзнаем, че Европа е нашият нов дом, за който трябва да се грижим и опазваме и
който постоянно да модернизираме.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 27.0pt;">
<span style="font-family: Arial, Helvetica, sans-serif;">Всеки ден имаме възможност да откриваме нови
възможности за лична реализация и когато попаднем на точната, трябва да съумеем
да се възползваме максимално от нея. Чрез различните институции на Европейския
съюз имаме тази възможност – да се научим да живеем и работим в нашата нова
Европа. <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 27.0pt;">
<span style="font-family: Arial, Helvetica, sans-serif;">Вярвам, че всеки млад човек като мен има желание да
опознае живота на своите връстници от различните държави. Обмяната на опит би помогнала на всички нас да осъзнаем своите предимства и недостатъци и да
продължим своето развитие в положителна насока. Всички ние имаме потенциал,
който чака да бъде реализиран, който ще ни даде възможност да изградим успешна
кариера, която от своя страна ще ни осигури обществено признание.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 27.0pt;">
<span style="font-family: Arial, Helvetica, sans-serif;"> В света на
бизнеса всичко се променя с голяма скорост и конкуренцията е жестока, затова е
нужно да има постоянен процес на усвояване на нови знания, умения и идеи.</span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 27.0pt;">
<span style="font-family: Arial, Helvetica, sans-serif;">Всички ние трябва да престанем да се разделяме по
етнически или религиозни черти. Целта на човечеството трябва да бъде един народ
за единна Европа. Точно по този начин бихме могли да усвоим нови идеи и
похвати, които да ни помогнат по пътя на изграждане на нашата Европа. </span><span style="font-size: 14pt;"><o:p></o:p></span></div>
Anonymoushttp://www.blogger.com/profile/12680655178454276528noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8866810867496362491.post-77486582443134443422015-02-10T11:10:00.000+02:002015-02-21T14:31:23.482+02:00УМИШЛЕНО ЛИ ВОДНИЯТ ЦИКЪЛ ПОДМИНАВА КВАРТАЛ В ЦЕНТРАЛНАТА ЧАСТ НА ГРАД МОНТАНА?<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg1XJCs_sxSbquWXkedKFMghqYufnXfl9ekfWCKI4It8F3ycTSi-45faWXaeg8Ai8uz66OsxF83VX3TXVlJUg7LeUgNXI4Rot9UwKByBq-bSPZPmFtEF7HB5eipRG3ja-c45Ak6Xlx04zo/s1600/123456.jpg" imageanchor="1" style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg1XJCs_sxSbquWXkedKFMghqYufnXfl9ekfWCKI4It8F3ycTSi-45faWXaeg8Ai8uz66OsxF83VX3TXVlJUg7LeUgNXI4Rot9UwKByBq-bSPZPmFtEF7HB5eipRG3ja-c45Ak6Xlx04zo/s1600/123456.jpg" height="121" width="200" /></a></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt;">
<span style="font-family: Arial, Helvetica, sans-serif;">Този въпрос
си задават хилядите жители на квартал „Огоста” в Монтана, когато минават по
разкопаните, или вече подновени улици на града, по които тече усилено ремонта
по водния цикъл.</span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt;">
<span style="font-family: Arial, Helvetica, sans-serif;">И може би тук
някой ще каже, да, но там живеят роми, които не си плащат сметките за вода, ток
и т.н. Да, ама не! Освен, че в квартала живеят български граждани от ромския
етнос, които си плащат редовно всички битови сметки, тук живеят и такива, които
не спадат към етническите малцинства. Съотношението е 50 на 50, ако въобще това
е проблем за някого от властимащите, които решават къде да се подменят тръби и
да се ремонтират улици.</span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt;">
<span style="font-family: Arial, Helvetica, sans-serif;">На фона на
целия абсурд на водния цикъл и на фона на хвалбите, които ръсят от община
Монтана сами за себе си, няколко хиляди български граждани, които живеят в
централната градска част на областен център, газят в кал всяка сутрин, отводняват
ежедневно дворове и мазета, поради стария и неподменен с години водопровод в
квартала и поради това, че нито кмет, нито ВиК отговарят на многобройните жалби
и молби за съдействие по проблема.</span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt;">
<span style="font-family: Arial, Helvetica, sans-serif;">Наводненията,
които се случват постоянно в цялата страна, причинени от силни валежи и прелели
реки и язовири, тук са ежедневие, дори и без наличието на природни бедствия и
проблем с водните обекти. Какво ли би могло да се случи, ако наистина природата
ни изпрати по-силен дъжд или друго бедствие? Тогава кои ще бъдат виновни и пак
ли ще слушаме как всеки обвинява другия в бездействие?</span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt;">
<span style="font-family: Arial, Helvetica, sans-serif;">Нелепо е от
общината да казват, че 2015 ще бъде годината на обещанията, след като от много
години не са спазили едно единствено обещание на същите тези хора, които се
търсят основно преди избори, за да подкрепят един или друг кандидат за кмет или
народен представител.</span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt;">
<span style="font-family: Arial, Helvetica, sans-serif;">А може би от
общината имат други планове за този квартал и може би поради това с години не
се подобрява инфраструктурата в него, за да може в един удобен момент да се
подиграят за пореден път с тези хиляди граждани, както го правят задкулисно
толкова дълго време.</span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.45pt;">
<span style="font-family: Arial, Helvetica, sans-serif; text-indent: 35.45pt;">Не ни остава
нищо друго, освен удобно да си мълчим за случващото се в най-бедния европейски
регион и да чакаме и да се молим, да не се случи най-лошото, защото тогава,
както винаги, виновни няма.</span></div>
Anonymoushttp://www.blogger.com/profile/12680655178454276528noreply@blogger.com0