УМИШЛЕНО ЛИ ВОДНИЯТ ЦИКЪЛ ПОДМИНАВА КВАРТАЛ В ЦЕНТРАЛНАТА ЧАСТ НА ГРАД МОНТАНА?

Този въпрос си задават хилядите жители на квартал „Огоста” в Монтана, когато минават по разкопаните, или вече подновени улици на града, по които тече усилено ремонта по водния цикъл.

И може би тук някой ще каже, да, но там живеят роми, които не си плащат сметките за вода, ток и т.н. Да, ама не! Освен, че в квартала живеят български граждани от ромския етнос, които си плащат редовно всички битови сметки, тук живеят и такива, които не спадат към етническите малцинства. Съотношението е 50 на 50, ако въобще това е проблем за някого от властимащите, които решават къде да се подменят тръби и да се ремонтират улици.

На фона на целия абсурд на водния цикъл и на фона на хвалбите, които ръсят от община Монтана сами за себе си, няколко хиляди български граждани, които живеят в централната градска част на областен център, газят в кал всяка сутрин, отводняват ежедневно дворове и мазета, поради стария и неподменен с години водопровод в квартала и поради това, че нито кмет, нито ВиК отговарят на многобройните жалби и молби за съдействие по проблема.

Наводненията, които се случват постоянно в цялата страна, причинени от силни валежи и прелели реки и язовири, тук са ежедневие, дори и без наличието на природни бедствия и проблем с водните обекти. Какво ли би могло да се случи, ако наистина природата ни изпрати по-силен дъжд или друго бедствие? Тогава кои ще бъдат виновни и пак ли ще слушаме как всеки обвинява другия в бездействие?

Нелепо е от общината да казват, че 2015 ще бъде годината на обещанията, след като от много години не са спазили едно единствено обещание на същите тези хора, които се търсят основно преди избори, за да подкрепят един или друг кандидат за кмет или народен представител.

А може би от общината имат други планове за този квартал и може би поради това с години не се подобрява инфраструктурата в него, за да може в един удобен момент да се подиграят за пореден път с тези хиляди граждани, както го правят задкулисно толкова дълго време.

Не ни остава нищо друго, освен удобно да си мълчим за случващото се в най-бедния европейски регион и да чакаме и да се молим, да не се случи най-лошото, защото тогава, както винаги, виновни няма.