петък, 4 септември 2015 г.

Страшно! Грозно! Нечовешко! Кои сме ние?

При вида на тригодишното момченце, изхвърлено от морето край бреговете на Турция може само да замълчим, да заплаче и да се питаме това ли е Европа. Моята Европа, в която са решили да търсят спасение семейството на това невинно дете.

Това ли е Европа, която се страхува от тригодишни деца, които са напуснали своята родина, за да търсят спасение от жестоките убийства?

Да, тук ние не убиваме хора, заради тяхната вяра, етнос или социален статус. Ние убихме това невинно създание по интелигентен начин, защото се страхуваме от него, защото не го познаваме. И това ни оправдава. Ние можем да станем убийци на непознатото и да спим спокойно. Ние можем с лека ръка да кажем, че хората от „третия свят” са може би трето качество и не са достойни да живеят сред нас.

А какви сме ние? Как може да допуснем подобно нещо да се случва днес? Как можем все още с гордост да се наричаме европейци и да мислим, че сме богоизбрани да живеем спокойно и мирно по нашите родни места.

Ние сме убийци и трябва да молим за прошка. Трябва да се замислим по какъв начин с действията си възпитаваме нашите деца и трябва да се опитаме никога повече да не допускаме подобно нещо да се случва. Да се опитаме да спасим повече хора и да им помогнем в случай на нужда, защото в това се крие човещината на един народ. Народ без граници, за какъвто се смята населението на моята Европа.

Съболезнования на всички бежанци, които са изгубили част от семействата си по този нелеп начин. Те не са го заслужили, както и никое човешко същество не заслужава подобна участ.

Бог да ни пази  … ако прецени, че така трябва!

Няма коментари:

Публикуване на коментар